В залата на Художествената галерия на 23 март се проведе кръгла маса на тема “Финансови, еколгични и обществени аспекти на бъдещето на АЕЦ “Козлодуй”. Организатор на дискусията, която вече е протекла в много градове, е агенция “Прайм тайм” с помощта на Министерството на външните работи.
Трима лектори - Лъчезар Точев от Факултета по журналистика на СУ “Кл. Охридски”, екологът Петко Ковачев и финансовият консултант Лъчезар Богданов представиха отделни гледни точки по проблемите на атомната ни централа. Сред гостите на дискусията бяха председателят на Общинския съвет Неджат Кехайов, заместник-кметът по евроинтеграцията Милиян Арсов, управителят на “ВКТВ” Никола Делиев и др.
Пръв Лъчезар Точев изнесе факти, че българското общество получава малко и едностранчива информация за АЕЦ “Козлодуй” и особено за поетите държавни ангажименти за поетапното закриване на блокове. През 1993 г., когато е подписан първият договор между българското правителство и ЕБВР за затваряне на първите 4 реактора, в медиите не излиза нито една информация. Парадоксът, че липсват публикации кой е водил преговорите и е подписал договора, амбицират г-н Тошев да направи по-пълно изследване върху медийното отразяване на проблемите около АЕЦ. Той анализира 464 публикации, излезли в периода 1989-2004 г. и стига до такива изводи: въпросът се пречупва изцяло през призмата на политическите борби, медиите се ползват за уреждане на партийни и икономически сметки, общественото мнение се манипулира ту в една, ту в друга посока. Преимущество имат материалите, защитаващи тезата, че атомната централа трябва да продължи да работи, положителните и негативните оценки са силно поляризирани. Според Л. Тошев през 1992/94 г. е извършена манипулация от страна на тези, които не са оповестили точните ангажименти, поети от държавата. През 1998/2000 г. правителството също не намира смелост да каже истината пред обществото, а и сега се случва от различните министерства да се подават различни сигнали. Петко Ковачев припомни, че до 1989 г. ситуацията в централата е почти неизвестна, а в първия доклад на комисия към президента след 1989 г. ясно е заявено, че този тип енергетика не бива да се развива в България. В договора от 1993 г. България се ангажира да извърши краткосрочни ремонти и през 1997/98 г. да затвори реакторите по двойки. Еколозите още през 1996 г. предупреждават правителството, че при ремонтите не се правят всички залегнали в договора инвестиции. Стига се до доклада по ОВОС с много пропуски, поръчан от МОСВ през 1999/01 г. Г-н Ковачев подчерта, че българските норми за изпускане на радиоактивни аерозоли във води са били строги, но са били двукратно намалени и това е позволило радиоактивни отпадъци да се изхвърлят в Дунава. Според еколога не може да се вярва много и на Световната агенция по атомна енергия, която през 1995 г. “натиснала” Световната здравна организация да скрие ефекта от Чернобилския взрив. Въпросът за здравния риск от атомните централи е неизяснен, в 100-километровата зона около Козлодуй няма данни за здравния статус на населението. За другия важен въпрос - цената на тока, г-н Ковачев смята, че цената е висока и главното е, че е сбъркана нейната структура. Той изчисли, че ако от 1974 г. досега бяхме плащали по 1 стотинка към цената на ел. енергията от АЕЦ, днес щяхме да сме събрали толкова, колкото са нужни за затварянето на централата. Финансистът Л. Богданов посочи, че 3 и 4 блок генерират 10% от ел. енергията. Ако те се затворят, чистата загуба ще бъде около 60-70 милиона лева. Според него АЕЦ не носи енергийна независимост, тъй като сме зависими от руски доставчици. Важно е и това, че вътрешните цени на тока са по-високи от цените, на които изнасяме ел. енергия. Получава се така, че ние трупаме огромни бъдещи проблеми с ядрените отпадъци, но създаваме евтин ток за комшиите. Голямото внимание към АЕЦ отнема и внимание към бъдещото дерегулиране на енергетиката, което е по-важно, смята Л. Богданов.
Своя позиция защити и зам.-кметът М. Арсов. Според него има логика да се продава евтина ел. енергия, защото е много важно да си енергиен център от геополитическа гледна точка. АЕЦ е геополитически въпрос и в името на дълготрайното стратегическо планиране България трябва да запази своя потенциал в енергетиката. Единият от вариантите е да се търсят алтернативни енергийни източници. Еколожката Здравка Водева подробно запозна гостите с огромния, но неизползван геотермален потеницал на общината и получи обещание за съдействие от П. Ковачев пред министерството на околната среда.
Елена Баева