2 юни 2004 г. - в късния следобед на този тъй паметен за българите ден от Модена, Италия дойде вестта за смъртта на Николай Гяуров. Световната оперна сцена загуби един легендарен и безсмъртен бас, България загуби един посланик на българския дух и култура, Велинград загуби своя най-известен и именит син, който сякаш бе днешното проявление на митичния Орфей от Родопите.
За последен път Николай Гяуров посети Велинград и къщата си на ул. “Хан Аспарух” през септември 2003 г. заедно със съпругата си Мирела Френи. Дойде буквално за няколко часа - така, както времето и обстоятелствата му диктуваха от години. Защото от десетилетия роденият на 13 септември 1929 г. в Лъджене Николай Гяуров шестваше с огромен успех по сцените на всички големи опери по света. Без да забрави корените си, истинските приятели, българската принадлежност. “...Едно е момчето от Велинград, съвсем друго е понятието Николай Гяуров днес”, пише музиковедката Розалия Бикс. Така е: момчето Николай тръгна от духовия оркестър на Ангел Герин, от сцената на читалището в Лъджене, от казармения хор, за да премине през Московската консерватория, да сложи началото на голямата си кариера в Париж и след това да превземе “Ла Скала” и всички най-високи върхове на оперното изкуство. Пътят на Гяуров достигна европейски и световни измерения и можем само да се гордеем, че този път започна от Велинград. Факт, който Николай Гяуров не е пренебрегвал - достатъчно е да видим стотиците публикации в световната преса, в които не пропуска да спомене “Велинград, България” или да си спомним, че Гяуров доведе в родния си град и показа красотите на Родопите не на друг, а на най-великия диригент на ХХ век Херберт фон Караян. От своя страна велинградачи отредиха на Н. Гяуров почетното второ място в анкета на в. “Темпо” за личност на Велинград за миналото столетие.
Велинград отбеляза кончината на своя почетен гражданин Николай Гяуров със скромен възпоменателен кът във фоайето на общината. Мнозина написаха в книгата за съболезнования своя спомен и благодарност, изразиха своя поклон пред паметта на големия артист, приятел и съгражданин. Наред с официалните представители на общинската власт в книгата се разписаха и много граждани. От името на общината кметът Ф. Беев и председателят на Общинския съвет Н. Кехайов изпратиха съболезнователна телеграма до Народното събрание и Министерството на културата. В нея се казва, че името на Н. Гяуров ще остане в паметта на всички велинградчани и че той е допринесъл много за световната известност на нашия малък град. Читалище “Отец Паисий” почете паметта на своя възпитаник с некролог, в който се преклони пред паметта на Николай Гяуров. Пред къщата на семейството един единствен възрастен мъж остави букет перуники, които след това дъждът разпиля... На 5 юни, събота, Николай Гяуров бе погребан в италианския град Модена, където от дълги години живее със семейството си. Неговото вечно жилище ще бъде далече от родния Велинград. И точно заради това Велинград трябва да намери начин да съхрани и увековечи името и делото на Николай Гяуров - чрез паметник, чрез улица на неговото име или по друг начин (такива предложения от велинградчани има и в траурната книга). Нека, прекланяйки се пред паметта на Николай Гяуров, заедно да помислим как да запазим тук спомена за човека, който прослави Велинград по света и с чието име можем само да се гордеем! Дължим го и на него, и на себе си.
Темпо