Никой не е по-голям от фактите и закона Велинград вече е неоспорим символ на прецедент с отрицателен знак. Жалко, но е така. В седмицата, когато България постигна огромен успех по пътя си към Европейския съюз, тук пак доказахме Бай Гановската максима “Европейци сме, ама не съвсем”. Случващото се във Велинград много прилича на лошо копие на нещо средно между сериал от типа “Богатите също плачат” и съдебен екшън от американски тип.
Няма как да излезем от руслото на това, което се случва. Но истински опасното е, ако като общество загубим рефлексите си за истината и се поддадем на емоции, сензации, полуистини, манипулации - все оръжия, които напоследък се ползват доста масово. Тази опасност е още по-силна заради това, че от години живеем в преход, през който се нагледахме на толкова явни несправедливости, че загубихме точните ориентири кое е е скандално и кое е морално. И не на последно място: във Велинград ставаме свидетели на двойственост, която още повече обърква обществените възприятия. Като например това в един и същи ден кметът да заяви в столичен вестник емблематичното “Може и да не е законно, но е полезно” и след това пръв да подпише Хартата против корупцията, която вменява като първо задължение на местната власт стриктното спазване на закона.
В сегашната свръхнапрегната ситуация около кметската власт май ни остава само една стабилна опора. Това са само и единствено фактите. Да се вгледаме в тях и със слепите очи на Темида, и с очите на граждани. Когато фактите говорят, не е нужно да се мълчи - нужно е те да бъдат извадени на бял свят, а хората да ги преценят и по закон, и по морал. Особено когато те се отнасят до кмета. Гражданите са гласували за него, но дори и прекият народен вот не може да замени или подмени фактите и не е над закона.