Б. Костов отказва дарението и напуска дружеството
Преди повече от 3 години за първи път се роди идеята Велинград да отбележи 2000 години от раждането на Христос и настъпването на новото хилядолетие като на връх Острец бъде издигнат голям възпоменателен християнски кръст. “Баща” на идеята бе известният творец Борис Костов и тя бе приета с подобаващ ентуиазъм от група велинградчани, между които тогавашния кмет Георги Аврамов, отец Иван Чалъмов от църквата в Лъджене, Клуб “Отворено общество” начело с д-р Александър Попов и много други. Обявена бе дарителска акция, отпечатиха се календари, започнаха изчисленията как кръстът да бъде поставен на връх Острец, та да грабва погледа на всеки, дошъл в Чепинското корито. Борис Костов направи макет на бъдещия кръст - изчистен, красив, истински образец на християнската символика. Силният старт на начинанието обаче се препъна в бюрократични и междуличностни пречки. 2000-та година настъпи без да се осъществи идеята за кръста във Велинград. Най-активните нейни поддържници, макар и пообезкуражени по различи причини, решиха да продължат. Бе регистрирано сдружение “Възпоменателен кръст - Велинград” с председател Борис Костов. В неговия управителен съвет влезе и новият кмет Цветан Дафов. След намесата на специалисти заради технически трудности се реши кръстът да бъде поставен не на връх Острец, а в местността Попин камък. Някои от първоначалните привърженици на идеята се оттеглиха, други се запалиха от новия проект. През цялата 2000 година в големите български вестници можеха да се прочетат заглавия за бъдещия 43-метров кръст в Родопите, за това как Велинград ще конкурира известната статуя на Христос в Рио де Жанейро, за автора Борис Костов и неговото щедро дарение за родния Велинград. Мнозина велинградчани дадоха своята лепта - дариха кой колкото може. Големият проблем се оказа фактът, че земята в местността Попин камък над “Кисловодск” не е общинска, а е към държавния горски фонд (ДГФ). Това наложи да се искат куп разрешителни от Министерството на земеделието и Националното управление на горите. Работата се проточи във времето, което породи сериозно напрежение между г-н Борис Костов и кмета д-р Дафов. Според г-н Костов кметът и неговият екип само обещават, но не работят достатъчно бързо и ефикасно в полза на идеята. През миналата седмица той донесе в редакцията на в. “Темпо” документи от Регионалното управление на горите в Пазарджик. От тях е видно, че Община Велинград е подала заявление за водене на процедура за изключване на земята от ДГФ на 26 октомври 2001 година - повече от година и половина след повторното стартиране на проекта за кръст. Според г-н Костов такова забавяне по същество стопира проекта. От своя страна от общината твърдят, че не стоят със скръстени ръце: през юни Експертният съвет е приел изменение на устройствения план и застроително решение, които да бъдат съгласувани в РИОСВ - Пазарджик и да се премине към правене на доклад за ОВОС. Има проект, който предвижда пътен подход, ел. и водоснабдяване на обекта, паркинг, заслон, помещение за пазач, пейки, декоративна чешма, санитарен възел, търговски комплекс, кръст и параклис. Мислено е и как да се плати земята от ДГФ. Авторът на идеята за кръста Б. Костов настоява дадените пред медиите и обществеността обещания да се спазват. И докато в ефира на националната кабелна телевизия “ДЕН” започнаха да вървят клипове с цел събиране на дарения за кръста, на местна почва в сдружение “Възпоменателен кръст - Велинград” се стигна до своеобразен “развод”. Кметът д-р Дафов публично обяви, че напуска управителния съвет на сдружението, защото не иска неговото име да служи за извинение на някого. Крайно огорчен и обиден, Борис Костов на свой ред обяви, че оттегля дарението си и също напуска сдружението (мнението на г-н Костов поместваме отделно). Днес в цялата тази нашенска драма няма печеливши, има само губещи. Сигурно най-голяма е болката на г-н Костов, защото идеята е на първо място негова “рожба”. Едва ли ще му е достатъчна утеха китайската мъдрост, че няма ненаказано добро. Елена Баева