

Отворено писмо до премиера
Публикувано на 16 Jul 2004 08:14

Отворено писмо до премиера
Настоящето писмо е изпратено от адвокат Милияна Шулева до министър-председателя Симеон Сакскобургготски, със случая е запознат и президентът Георги Първанов. Публикуваме писмото, тъй като г-жа Шулева поставя обществено значим проблем:
Уважаеми господин министър-председател, Пиша настоящето писмо не за да отнемам от времето Ви с мой личен проблем, а защото това повелява чувството ми за справедливост и достойнство. Искам да Ви запозная с обстоятелствата около конкурса за нотариуси, проведен на 10 май 2004г. На тази дата се проведе писменият изпит за нотариуси, на който изпит се явиха около 900 кандидати за заемане на над 300 места. До устен изпит, който ще се проведе в периода 9-12 юли, бяха допуснати 98 от тези кандидати. Както се досещате, аз съм един от недопуснатите до устен изпит кандидати, които не получиха оценка 4.00. Оценката ми е 3.20. Адвокат съм с повече от 11 години стаж, работя предимно в областта на гражданското право и твърдя, че правилно съм решила изпитния казус, решила съм го толкова подробно, колкото времето за провеждане на изпита – 3 часа, позволява. Не се срамувам от работата си, заставам с името си зад нея и не възразявам същата да стане достояние на бъдещите кандидат-нотариуси с цел да ги подпомогне в подготовката им за следващия конкурс, като се поучат от грешките, които аз и до момента не мога да разбера, че съм допуснала. Моля обаче публично достояние да станат и произволно избрани работи на колеги, получили по-високи оценки, както и критериите за оценка на комисията, които да дадат възможност на мен и останалите неуспели кандидат-нотариуси да се убедим в нейната безпристрастност. Моля за това, защото явно поради наша погрешна самооценка ние, неуспелите 90% от всички кандидати, представляваме истинско бедствие за професията и клиентите с ниската си професионална компетентност!
Г-н министър-председател, в Република България Нотариатът стана частен през 1997 г. Досега са проведени 2 конкурса за нотариуси, а в момента – след почти петгодишен интервал от втория със заповед на Министъра на правосъдието, се провежда трети конкурс. Публична тайна е нежеланието на Нотариалната камара да запълни свободните места за нотариуси (които места далеч не са малко), всевъзможните й опити да защитава монополното положение на членовете си и икономическите им интереси, без да държи сметка за интересите на гражданите и правото им да избират поне между двама нотариуси в един съдебен район, за правото на гражданите на конфиденциалност, която наличието само на един нотариус в района не може да им осигури. За разлика от София и големите градове, в дълбоката провинция текстът на чл. 10, ал.1 от ЗННД (Закон за нотариусите и нотариалната дейност) “Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус” на практика е мъртъв, защото в местата с един нотариус Законът не дава възможност на съдия от райнния съд да работи паралелно с него (въпреки че при определени хипотези може да го замества), нито дава възможност за перманентно провеждане на конкурси за заемане на свободните места. А точно в провинцията хората се познават и анонимността е невъзможна. Ако и след този конкурс останат места с по един нотариус в съдебен район, което е твърде възможно, считам, че законодателна промяна в посочения смисъл би била разумна и би осигурила практическа защита на едно право, признато от Закона.
Имайки предвид първата част на изложението ми, ако прецените, че това е възможно, много бих искала да се запознаете лично или чрез избран от Вас независим юрист с обстоятелствата около тазгодишния конкурс. Не възразявам да се даде публича оценка на работата ми, дори тя да потвърждава оценката на конкурсната комисия, или да приеме, че оценката ми е завишена. Това е рискът, който мога да поема. Не искам да премълча и да се примиря в разрез с убежденията си с една несправедливост.
Г-н министър-председател, ако надникнете в интернет и прочетете писаното в www.lex.bg/phorum ще видите и една друга истина – тази на циничния реализъм, на астрономическите суми, които се коментират като цена за място на нотариус. Не мога да твърдя, че такива някой е плащал – нито аз, нито познатите ми са платили, никой нищо не ни е и поискал, но пък и никой от нас не е допуснат до устен изпит. Странен е и фактът, че в момента – между двата тура на конкурса, нямаме право да видим работите си, да се запознаем с мотивите за оценка на комисията, ако такива изобщо има или по какъвто и да е начин да защитим правата си. Достъп до работите си можем да имаме според изричното разпореждане на Правосъдното министерство след провеждането на устния изпит – т.е. когато вече няма никакъв смисъл от протеста ни. Обаче хората в провинцията, в частност – в малкия ни Велинград, четат интернет, четат и се смеят и май не са особено изненадани от това, което се случва. Бих се смяла и аз, ако не ми беше толкова тъжно и обидно, ако не ми се искаше да вярвам, че поне на децата си няма да оставим един толкова порочен свят, свят без правила. Съжалявам, че трябва да кажа и това – аз съм адвокат, съпругът ми е директор на гимназия. Най-близките ни приятели се пръснаха по света. Може би сте чувал онази прекрасна песен на “Щурците”, в която се пее: “И какво, че от кал сме направени, Господи – аз не искам във кал да прекарам живота си…”. Ами това е – нашата младост вече отмина в една непрестанна и явно безсмислена борба с калта. Този конкурс, за който Ви писах показа, че вече е дошло крайно време да приключим с илюзиите и да помислим за децата си, за които с цената на всички усилия трябва да потърсим едно по-достойно бъдеще - далече от иначе прекрасната ни Родина!
С уважение: Милияна Шулева
Настоящето писмо е изпратено от адвокат Милияна Шулева до министър-председателя Симеон Сакскобургготски, със случая е запознат и президентът Георги Първанов. Публикуваме писмото, тъй като г-жа Шулева поставя обществено значим проблем:
Уважаеми господин министър-председател, Пиша настоящето писмо не за да отнемам от времето Ви с мой личен проблем, а защото това повелява чувството ми за справедливост и достойнство. Искам да Ви запозная с обстоятелствата около конкурса за нотариуси, проведен на 10 май 2004г. На тази дата се проведе писменият изпит за нотариуси, на който изпит се явиха около 900 кандидати за заемане на над 300 места. До устен изпит, който ще се проведе в периода 9-12 юли, бяха допуснати 98 от тези кандидати. Както се досещате, аз съм един от недопуснатите до устен изпит кандидати, които не получиха оценка 4.00. Оценката ми е 3.20. Адвокат съм с повече от 11 години стаж, работя предимно в областта на гражданското право и твърдя, че правилно съм решила изпитния казус, решила съм го толкова подробно, колкото времето за провеждане на изпита – 3 часа, позволява. Не се срамувам от работата си, заставам с името си зад нея и не възразявам същата да стане достояние на бъдещите кандидат-нотариуси с цел да ги подпомогне в подготовката им за следващия конкурс, като се поучат от грешките, които аз и до момента не мога да разбера, че съм допуснала. Моля обаче публично достояние да станат и произволно избрани работи на колеги, получили по-високи оценки, както и критериите за оценка на комисията, които да дадат възможност на мен и останалите неуспели кандидат-нотариуси да се убедим в нейната безпристрастност. Моля за това, защото явно поради наша погрешна самооценка ние, неуспелите 90% от всички кандидати, представляваме истинско бедствие за професията и клиентите с ниската си професионална компетентност!
Г-н министър-председател, в Република България Нотариатът стана частен през 1997 г. Досега са проведени 2 конкурса за нотариуси, а в момента – след почти петгодишен интервал от втория със заповед на Министъра на правосъдието, се провежда трети конкурс. Публична тайна е нежеланието на Нотариалната камара да запълни свободните места за нотариуси (които места далеч не са малко), всевъзможните й опити да защитава монополното положение на членовете си и икономическите им интереси, без да държи сметка за интересите на гражданите и правото им да избират поне между двама нотариуси в един съдебен район, за правото на гражданите на конфиденциалност, която наличието само на един нотариус в района не може да им осигури. За разлика от София и големите градове, в дълбоката провинция текстът на чл. 10, ал.1 от ЗННД (Закон за нотариусите и нотариалната дейност) “Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус” на практика е мъртъв, защото в местата с един нотариус Законът не дава възможност на съдия от райнния съд да работи паралелно с него (въпреки че при определени хипотези може да го замества), нито дава възможност за перманентно провеждане на конкурси за заемане на свободните места. А точно в провинцията хората се познават и анонимността е невъзможна. Ако и след този конкурс останат места с по един нотариус в съдебен район, което е твърде възможно, считам, че законодателна промяна в посочения смисъл би била разумна и би осигурила практическа защита на едно право, признато от Закона.
Имайки предвид първата част на изложението ми, ако прецените, че това е възможно, много бих искала да се запознаете лично или чрез избран от Вас независим юрист с обстоятелствата около тазгодишния конкурс. Не възразявам да се даде публича оценка на работата ми, дори тя да потвърждава оценката на конкурсната комисия, или да приеме, че оценката ми е завишена. Това е рискът, който мога да поема. Не искам да премълча и да се примиря в разрез с убежденията си с една несправедливост.
Г-н министър-председател, ако надникнете в интернет и прочетете писаното в www.lex.bg/phorum ще видите и една друга истина – тази на циничния реализъм, на астрономическите суми, които се коментират като цена за място на нотариус. Не мога да твърдя, че такива някой е плащал – нито аз, нито познатите ми са платили, никой нищо не ни е и поискал, но пък и никой от нас не е допуснат до устен изпит. Странен е и фактът, че в момента – между двата тура на конкурса, нямаме право да видим работите си, да се запознаем с мотивите за оценка на комисията, ако такива изобщо има или по какъвто и да е начин да защитим правата си. Достъп до работите си можем да имаме според изричното разпореждане на Правосъдното министерство след провеждането на устния изпит – т.е. когато вече няма никакъв смисъл от протеста ни. Обаче хората в провинцията, в частност – в малкия ни Велинград, четат интернет, четат и се смеят и май не са особено изненадани от това, което се случва. Бих се смяла и аз, ако не ми беше толкова тъжно и обидно, ако не ми се искаше да вярвам, че поне на децата си няма да оставим един толкова порочен свят, свят без правила. Съжалявам, че трябва да кажа и това – аз съм адвокат, съпругът ми е директор на гимназия. Най-близките ни приятели се пръснаха по света. Може би сте чувал онази прекрасна песен на “Щурците”, в която се пее: “И какво, че от кал сме направени, Господи – аз не искам във кал да прекарам живота си…”. Ами това е – нашата младост вече отмина в една непрестанна и явно безсмислена борба с калта. Този конкурс, за който Ви писах показа, че вече е дошло крайно време да приключим с илюзиите и да помислим за децата си, за които с цената на всички усилия трябва да потърсим едно по-достойно бъдеще - далече от иначе прекрасната ни Родина!
С уважение: Милияна Шулева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023