Двете лица на юбилея: традиции и нови надежди
Публикувано на 14 May 2002 16:23
Последната седмица от тържествата, посветени на 80 години от създаването на училище “В. Левски”, закономерно се превърна в тяхна кулминация. С драматизацията “Радини вълнение” от вечния български роман “Под игото” учениците от 11 а клас на г-жа Биджерано откриха вечерта, посветена на учителите, за които училище “В. Левски” е бил и е живот и съдба. В залата на “Отворено общество” на 9 май се срещнаха поколения учители.
Дългогодишният директор на гимназия “В. Левски” и почетен гражданин на Велинград г-жа Спаска Пеева бе категорична в оценката: “Училище “В. Левски” е създало интелигенцията на този град и община и ще ви дам само един пример - Анета Ушева защитава докторат по биология в Германия и сега е професор в Манхатанския университет. Не забравяйте, че от миналото се изхвърля пепелта и се взима само пламъчето. Юбилеят доказва, че са взети много пламъчета. Вярвам, че всички вие ще направите още по-широка пътеката на училище “Васил Левски”.
От изказването на учителя Н. Колев младите в залата научиха, че първият учебен робот в България е дело на ученика Георги Събчев и сега се намира в музея в Габрово. Припомни още, че в двора на Гимназията (сега там е ТИТ “Ал.Константинов”), имаше “слънчев часовник” - прототип на часовник във Виена, а “сеизмолозите” на училището са открили, че при пълнолуние земетръсният епицентър във Велинград се активизира - откритие, потвърдено и от Института по сеизмология при БАН.
Много емоции предизвика изказването на учителя П. Полежански, един от първите ученици (1937/38 г.), а от 1950 г. вече учител. Сълзи бликнаха в очите му при спомена за неговите учители: Елена Кантарджиева - френски език, Петко Захов - история и география, Сима Праматарова - музика и пеене и директора Иван Дивизиев, “сбъркал със знанията си професора, който го изпитваше”. И пак сълзи: за тогавашните кметове, гласували пари за тези, които искат да учат, но нямат средства (тогава таксата е била 500 лв, така са имали възможност да завършат набори 1922 и 1923 г). От него учениците научиха, че “имаше по две дипломи - бяла, с която можеш да станеш само чиновник, защото не си държал матура и диплома с матура, която ти дава право да продължиш да учиш”. В емоционалното му изказване се спомена за многото грижи за здравето на учениците и спорта: “Нашите ученици бяха най-добрите футболисти и волейболисти. Вярвам,че традицията спорт, туризъм и усилена умствена работа ще продължи!”.
В изказването си учителят Аврам Жерев припомни колко е помагал за добрата работа методическият кабинет към отдел “Образование” на Общината (притежавал е над 2000 екземпляра помощна литература) и изрази категоричното си мнение, че “несъществуването му не е само по финансови причини, а преди всичко на неразбиране. Всеки предмет-научна катедра, защото преподаването бе на висотата на вузовете. Катедра чужди езици - мадам Елена Кантарджиева - учител легенда, Йорданка Шанова - все едно ръководител катедра по история, по химия г-жа Вацкова-Ламбова, физическо възпитание - Любен Гугалов... Гимназията беше център, защото учителите бяха на своето място. Успехи има само там, където има вътрешен заряд, защото животът е кратък, а духовността вечна, каза Аврам Жерев.
Учителят Никола Бояджиев започна направо с думите: “Светинята “Васил Левски”. Бях на 28 години и попаднах в един колектив от знаещи и можещи учители и двама директори - големи, незаменими професионалисти...”.
Големият ден на честването бе 10 май. С тържествена церемония и много гости в училищния двор бе издигнато българското знаме и бяха посрещнати знамената на училището (от напрежение на един от знаменосците му прилоша). Голям интерес предизвика изложбата със стари и нови снимки от историята на училището, както и издадения юбилеен брой на училищния вестник. Цял Велинград усети настроението на юбилея благодарение на празничното шествие до центъра начело с духовия оркестър.
С “Мила родино” започна гала-вечерта в препълнената зала на читалище “Отец Паисий”. С внимание бе изслушан историческият преглед на училището-юбиляр, направен от директора Емил Моллов. Последва поздравления от кмета на общината д-р Дафов: “Днес отбелязваме светъл юбилей на едно българско училище. Наричам го светъл, защото след семейството, училището е първото място, където се докосвоме до светлината на познанието”.
Подаръкът на Общината за рождения ден на училището е една видеокамера. Вълнуващ поздравителен адрес и стереоуредба на юбилярите подариха директорите на училища от общината. С пожеланието “по-често да раздвижваме нежните струни на нашата душа” от името на Набор 1937 юбилеен приз подари художникът Борис Костов, а неговият син Радослав Костов от името на Набор 1973 подари юбилеен медал. Поздравителен адрес от името на настоятелството на ОНЧ “Отец Паисий” с уговорката, че също е бил ученик на Гимназията, прочете почетният гражданин Димитър Мечев.
Много цветя, много пожелания и аплодисменти получиха учениците и учителите на СОУ “Васил Левски” за празничното настроение, което създадоха с великолепните си изпълнения. За първи път прозвуча и химнът на училището по текст на учителката-литератор Екатерина Михайлова - главен сценарист на спектакъла и по музика на учителката Виолета Крантева, отговаряща за музикалното оформление.
Концертът докосна сърцата на събраните в залата стари и млади възпитаници, учители, приятели. Върна най-хубавите спомени и остави надеждата, че традицията на Училището продължава.
Веска Божкова