На “Сървайвър” в село Гудевица
Публикувано на 13 Nov 2014 20:50
За първи път от десетилетия насам момчета от Възпитателното училище интернат “Ангел Узунов” в Ракитово получиха шанса да живеят 10 дни извън училищната сграда и то заедно със свои връстници от Белгия. Шансът идва с проекта “Разкрий своя потенциал” по програма Еразмус+ на ЕС, спечелен от сдружение “Ре-Акт”. Проектът е за младежки обмен и е насочен към млади хора с противообществени прояви. За участниците обаче той е много повече - един личен “Сървайвър”, от който са научили много и ще запазят хубав спомен.
В групата са 8 момчета от Ракитово: Сергей Иванов, Иво Дочков, Атанас Арнаудов, Александър Дашков, Мехмед Пуров, Христо Росицов, Янаки Тодоров и Кристиян Мехмедов, водени от преподавателите Свилен Топчиев и Иван Ковачев. Белгийската група е от град Ломел - 6 момчета и момичета, които говорят фламандски и английски плюс преводачи и ръководители, сред които 207-сантиметров бивш баскетболист.
Родният “Сървайвър” се случва “на края на света” - в родопското село Гудевица, което е на границата с Гърция и до него се стига изключително трудно. Пъстрата група попада в изцяло нова обстановка и трудностите са не само заради отдалечеността и езиковата бариера, а заради множеството битови проблеми, с които трябва да се справят. Настаняват се в палатки, а столовата им е в класна стая с история - тук е учила народната певица Валя Балканска, чиято песен “Излел е Дельо хайдутин” лети в космоса.
През първите дни най-трудно е с храната, по-точно с глада, тъй като храненето е по системата “Аюрведа” - предимно вегетарианско, без хляб и кафе, с поднасяне на десерта преди основното хранене. Първата адаптация на “Аюрведа” към българските кулинарни традиции е включването на хляб, който сами месят и пекат. А след една вечер с печена сланина край лагерния огън белгийците стават истински фенове на нашата кухня. За взаимното опознаване на традициите помагат белгийската и българската вечер, по време на които звучат народни песни, бийтбокс и рап, докосват се до различни традиции, опитват нови вкусове - белгийците пробват лютеница, халва, боров мед, българите вкусват белгийски палачинки, шоколад и марципан.
Важен акцент в проекта е постоянната заетост - групата трябва сама да направи еко-жилище, еко-тоалетна, да се грижи за чистотата и храната. Работата се редува с интересни екскурзии - изкачват потъналия в сняг връх Ком, катерят се по Виаферата на пещерата Голубовица, посещават планетаруима в Смолян, наслаждават се на красивите гледки край язовир Голям Беглик и Доспат, разглеждат крепостта Калето край село Кошница...
Десетте дни в средата на октомври минават неусетно, а днес преживяното е живо и увлекателно разказано от Свилен Топчиев и Александър Дошков на страниците на вестника на ВУИ “Нашият глас”. Вярно е, че не можеш напълно да осъзнаеш това, което не си преживял и че ещастие да изживееш такова приключение, което се помни цял живот.
Елена Баева
В групата са 8 момчета от Ракитово: Сергей Иванов, Иво Дочков, Атанас Арнаудов, Александър Дашков, Мехмед Пуров, Христо Росицов, Янаки Тодоров и Кристиян Мехмедов, водени от преподавателите Свилен Топчиев и Иван Ковачев. Белгийската група е от град Ломел - 6 момчета и момичета, които говорят фламандски и английски плюс преводачи и ръководители, сред които 207-сантиметров бивш баскетболист.
Родният “Сървайвър” се случва “на края на света” - в родопското село Гудевица, което е на границата с Гърция и до него се стига изключително трудно. Пъстрата група попада в изцяло нова обстановка и трудностите са не само заради отдалечеността и езиковата бариера, а заради множеството битови проблеми, с които трябва да се справят. Настаняват се в палатки, а столовата им е в класна стая с история - тук е учила народната певица Валя Балканска, чиято песен “Излел е Дельо хайдутин” лети в космоса.
През първите дни най-трудно е с храната, по-точно с глада, тъй като храненето е по системата “Аюрведа” - предимно вегетарианско, без хляб и кафе, с поднасяне на десерта преди основното хранене. Първата адаптация на “Аюрведа” към българските кулинарни традиции е включването на хляб, който сами месят и пекат. А след една вечер с печена сланина край лагерния огън белгийците стават истински фенове на нашата кухня. За взаимното опознаване на традициите помагат белгийската и българската вечер, по време на които звучат народни песни, бийтбокс и рап, докосват се до различни традиции, опитват нови вкусове - белгийците пробват лютеница, халва, боров мед, българите вкусват белгийски палачинки, шоколад и марципан.
Важен акцент в проекта е постоянната заетост - групата трябва сама да направи еко-жилище, еко-тоалетна, да се грижи за чистотата и храната. Работата се редува с интересни екскурзии - изкачват потъналия в сняг връх Ком, катерят се по Виаферата на пещерата Голубовица, посещават планетаруима в Смолян, наслаждават се на красивите гледки край язовир Голям Беглик и Доспат, разглеждат крепостта Калето край село Кошница...
Десетте дни в средата на октомври минават неусетно, а днес преживяното е живо и увлекателно разказано от Свилен Топчиев и Александър Дошков на страниците на вестника на ВУИ “Нашият глас”. Вярно е, че не можеш напълно да осъзнаеш това, което не си преживял и че ещастие да изживееш такова приключение, което се помни цял живот.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023