

Беслет пази най-старата астрономическа карта и най-древната обсерватория в Европ
Публикувано на 16 Dec 2014 09:32
На връх Беслет в местността “Кози камък” се намира най-старата астрономическа карта в Европа, според изследванията на Астрономическа обсерватория “Звездно общество”, осъществени със съдействието на директора на СОУ “Васил Левски” Емил Моллов, ААС (Астрономическа асоциация София) и местното население на село Ковачевица, община Гърмен, област Благоевград. На този връх в Западните Родопи се намира и най-древната обсерватория в Европа - на 30-метрова скала над селото. Самата местност е на около 60 километра от Велинград, на границата между Пазарджишка и Благоевградска област.
На тази скала чрез дупки са изобразени Слънцето, съзвездия и планети. Дупките са изключително правилни и точни, сякаш са пробити с много точен лазер. Те са прецизна звездна карта, на която са изобразени и съзвездията “Цефей” и “Касиопея”.
“Предполага се, че картата е направена от цивилизация, предхождаща нашата”, е мнението на д-р Филип Фратев и Елина Фратева.
Мястото е невидимо отдалече и дори когато почти стигнеш до него, пак е трудно да бъде забелязано. Скалата представлява един малък каменен комплекс, който през вековете се е слял с природата наоколо и само професионални астрономи могат да разберат, че камъкът е обработен и специално пригоден за ритуали, извършвани тук от хората преди хилядолетия.
Според местните хора камъкът прилича на полегнал козел, затова те наричат монолита “Кози камък”. Дупките по този камък са били много повече, отколкото могат да се видят днес. Иманяри взривили горната част на скалата и унищожили напълно част от стотиците дупки.
А историята на това планинско селище е ниастина впечатляваща. Живот по тези земи е имало още в древността. Находките от надгробната могила в местността “Рударя” са от късния период на Желязната епоха. Намерено е и тракийско светилище от I хилядолетие преди Христа.
Северно от с. Кавочевица, в местността “Св. Константин”, са открити едни от най-ценните находки у нас от края на IV в. пр. Хр. и началото на III в. пр. Хр. - бронзов шлем и бронзова ризница.
В местността “Кози камък” се намират само малка част от свидетелствата за богатото историческо минало на региона, които ни дават право с основание да се гордеем като българи с богатата си история.
Иван Богданов
На тази скала чрез дупки са изобразени Слънцето, съзвездия и планети. Дупките са изключително правилни и точни, сякаш са пробити с много точен лазер. Те са прецизна звездна карта, на която са изобразени и съзвездията “Цефей” и “Касиопея”.
“Предполага се, че картата е направена от цивилизация, предхождаща нашата”, е мнението на д-р Филип Фратев и Елина Фратева.
Мястото е невидимо отдалече и дори когато почти стигнеш до него, пак е трудно да бъде забелязано. Скалата представлява един малък каменен комплекс, който през вековете се е слял с природата наоколо и само професионални астрономи могат да разберат, че камъкът е обработен и специално пригоден за ритуали, извършвани тук от хората преди хилядолетия.
Според местните хора камъкът прилича на полегнал козел, затова те наричат монолита “Кози камък”. Дупките по този камък са били много повече, отколкото могат да се видят днес. Иманяри взривили горната част на скалата и унищожили напълно част от стотиците дупки.
А историята на това планинско селище е ниастина впечатляваща. Живот по тези земи е имало още в древността. Находките от надгробната могила в местността “Рударя” са от късния период на Желязната епоха. Намерено е и тракийско светилище от I хилядолетие преди Христа.
Северно от с. Кавочевица, в местността “Св. Константин”, са открити едни от най-ценните находки у нас от края на IV в. пр. Хр. и началото на III в. пр. Хр. - бронзов шлем и бронзова ризница.
В местността “Кози камък” се намират само малка част от свидетелствата за богатото историческо минало на региона, които ни дават право с основание да се гордеем като българи с богатата си история.
Иван Богданов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023