Наближава Бабинден, един от най-тачените празници в нашия край, превърнал се през годините в добре спазвана традиция. По този повод няколко местни производители на домашно червено вино са решили да предложат допълнителен привкус на празника. Те имат идеята Бабинден да се отбележи и с дегустация на червено вино. Отправя се предложение и покана до всички желаещи любители на червеното вино, независимо дали са производители или просто ценители на това питие, да се съберат около 11.00 часа на 21 януари на централния площад ”Николай Гяуров” до сцената, на която ще премине тържеството за празника. Всеки може да носи по 1-2 литра вино или колкото желае и да се получи една непринудена среща, на която ще си поговорят, ще пийнат чаша вино, ще почерпят за празника и ще се повеселят заедно.
Известно е, че заради географското си положение Велинград не е най-подходящото място за лозови насаждения и тук не могат да узреят с високо качество винените сортове грозде. Но също така е исвестно, че в нашия район има подходящи условия за превръщането на гроздето във вино. Това могат да го потвърдят не само многото производители на домашно червено вино във Велинград, но такова е и мнението на специалистите. Енологът Васил Стоянов, който също е велинградчанин и е дегустирал много видове вино, казва следното: “Велинград може да не е лозарски район, но тук има добри условия да става хубави, чисти и здрави вина. А не е без значение и фактът, че местните производители на домашно вино поддържат много добра хигиена на съдовете, защото сигурно ги изпаряват с топла минерална вода.”
От доста време местните производители на домашно червено вино не пропускат всяка есен да се снабдят с необходимото количество и с предпочитаните от тях сортове грозде, за да пристъпят към любимото си занимание. Различни са местата, откъдето те доставят гроздето, но най-много ползват лозарските райони около Пазарджик и Септември, но вече се купува грозде и от районите на Свиленград, Ивайловград, Харманли и Любимец. Предпочитаните сортове са каберне совиньон, мерло, по-малко памид, а в последно време се взема и сира. Дали ще направят едносортово вино или ще приготвят букет от няколко сорта, това е според предпочитанията на всеки един винар. Най-често готовото младо вино се пробва в компания с приятели и на празници, където всеки производител носи свое вино, за да покаже колко добре се е получило. Постепенно узрява идеята да се определи някакво време от годината, когато производители на вино вече официално и пред колеги винари да донесе своето производство, което не само да бъде опитано, но и да бъде оценено според качествата му.
Така се ражда традицията за провеждането на своеобразен панаир или парад на виното, който да обедини производители на червено вино, живееещи в даден район или махала, по съседски, а в някои случаи и като колеги или просто приятели и съмишленици с общи интереси. Едно проучване на вестник “Темпо“ показа, че първият организиран “Панаир на виното“ се е случил през далечната 1973 г. А сред основателите и активистите личат имената на Димитър Мечев, Христо Семерджиев, Петко Чилев, Никола Родин, Бойчо Караилиев, Атанас Георгиев, Георги Хасърджиев, Кирил Гугалов, Владимир Галилеев, Стефан Сестримски, Борис Нечитайлов, Цветан Котев.
Какво разказват някои от основателите и участниците?
Никола Родин: “Решихме една група приятели, главно свързани с читалището в Лъджене, да си определим в края на годината някой ден, в който да се съберем и да се почерпим с червено вино наше производство. Но освен това трябваше и да се оценят отделните вина според техните качества. Събрахме се в къщата на Димитър Мечев, където по принцип продължихме да се събираме и през следващите години, като нарекохме тези срещи “Парад на виното“. Постепенно въведохме някои изисквания към участниците. Едно от тях беше плащането на членски внос, друго беше глоба при закъснение, жени не можеха да присъстват и др. Всеки си имаше някакви задължения по подготовката и провеждането на цялата почерпка. Започвахме някъде към 11.00 часа и всичко преминаваше горе-долу в следния ред. Първо приготвяхме капама за около 15 човека и докато тя се готвеше, пиехме греяна ракия с туршия. Приготвяхме и пържоли на тиган, по 0,5 кг на човек и след като се нахраним, минавахме към дегустацията на вината. Само един от нас знаеше кое вино на кого е, а всички останали си даваха мнението за крайното класиране. Спечелилият първо място беше задължен по всяко време да е готов и да предостави поне 10 литра от неговото вино. Ако не можеше да го стори, му се отнемаше първенството и вторият в класирането се обявяваше за победител. Много често тези събирания завършваха с излизане на улицата, където играехме хора и пеехме песни.“
Цветан Котев: “Присъединих се към групата някъде в началото на 80-те години на миналия век и редовно участвах, но веднъж закъснях за сбирката и бях глобен, като трябваше да донеса мисирка и вино. Спомням си, че освен редовите членове в нашите паради, допускахме и някои гости, сред които бяха и Георги Аврамов, Иван Тричков, Георги Аларгов. Имахме и специална книжа-дневник, в която се отбелязваха интересни моменти и подробности от нашите събирания. В последно време не провеждаме своите сбирки и сега се надявам да възобновим тази традиция и да си върнем парада на виното“.
От 1993 г започва редовно да се провежда т. нар. “Парад на виното“, който обединява винарите-любители и производители на вино от Кадурината махала в Лъджене, наричана от самите тях “Планета Холивуд”. Названието е дошло от факта, че от тази махала са излезли едни от най-известните артисти от местния самодеен театър: Минка Попова, Мара Каленова, Божидар и Димитър Макавееви, Христо Семерджиев, Любомир Левичаров. Началото е поставено в барчето на Любо Левичаров, когато се ражда идеята за парад на виното. Наред с Л. Левичаров сред основателите са Георги Беличинов, Серафим Костов, Александър Ташев, братята Христо, Любомир и Димитър Илинови, Никола Голомеев, Павел Голомеев, Радул Радулов, Ангел Римпев. Постепенно броят на местните производители се увеличава и на някои паради дори надхвърля 40 души. Има определен строг регламент при дегустацията на виното, която обикновено се провежда в последния петък на януари или в началото на февруари. С приемането на донесеното виното, разливането в чашите и номерацията на всички участници по утвърдена традиция се занимава Л. Левичаров. Избира се обикновено 5-членно жури, което внимателно започва да дегустира и да поставя оценки. Вината се оценяваха по 6-балната система и по три критерия - за цвят, за вкус и за мирис. Победителят получава златен медал и преходна купа, която съхранява една година, а класираните на 2. и 3. място получават съответно сребърен и бронзов медал. От няколко години насам награждаването с медали отпада и се въвежда връчването на постоянни купи, специално изработени от скулптора Радослав Костов. Няколко пъти наред с червените вина на парада са допуснати и бели вина на местни производители, направени от сортове като мискет, димят, булгар. Важно условие е да не присъстват жени, за да не се получи разсейване на журито и да не се влияе върху настроението на участниците. Най-често продължението на парада е свързано с наздравици, много червено вино и изобилие от вкусни мезета. С много веселие, шеги, песни и настроение (имало е случаи, когато са присъствали 6 души акордеонисти и музиката е била безспир!) винарите от Кадурината махала показват, че добрите традиции се поддържат с червено вино, но и с добри приятели.
От 2010 г. във Велинград започна да се провежда още едно събитие, посветено на произведеното в нащия край червено вино. То продоби известност като “Събор на домашните вина“, който има и конкурсен характер. Организатор на събора е велинградският “Клуб на виното“, който беше основан от Виктор Дерменджиев и Александър Гайдев. Регламентът на конкурса се отнася до спазването на няколко задължителни условия за участие, които изискват виното да е младо, а не отлежало няколко години, да е направено през зимата, когато е дегустацията и това да е станало във Велинград. С течение на времето бе добавено и още едно условие - присъствие на производителя на виното или на негов представител. Допуска се още един винар да участва в конкурса с повече вина, стига те да са получени от различни сортове грозде. Винаги се вземат всички мерки за осигуряване на пълна дискретност и невъзможност да се разбере кой е собственикът на виното преди обявяването на крайните резултати. Обикновено се избира тричленното жури, което спред броя на вината може в продължение на 1-2 часа да ги дегустира и да определи най-доброто от тях според аромата, цвета и вкусовите му качества. Организаторите на събора от Клуба на виното винаги подготвят специални грамоти за класираните от 1. до 10. място, а за първите трима има и подходящи предметни награди, които са съобразени с производството на домашно вино. От Клуба на виното във Велинград се изразява категорично общото мнение, че с всяка следваща година се забелязва подобряване в качествата на предлаганите домашни вина. А това е потвърждение на доказания с времето факт, че във Велинград има подходящи природни условия, за да се прави добро, пивко вино.
Вече 7 пореден години в СПА хотел “Деви” се дегустират вина, които се оценяват, а собствениците на класираните в челната тройка вина получават различни награди. В основата са и велинградските “Водни биволи”- група мъже, които обичат да посещават градския минерален плаж във всякво време и да лежат в топлата вода на най-малкия басейн. На тези събирания може да участват както местни винари, така и гости. Присъствието на жени не е забранено и дори се допуска те да участват и в журито по определяне на най-хубавото вино.
На тазгодишния Бабинден ще видим дали традицията може се съчетае с празник на виното, в който при добра организация да се включат местни производители на домашно вино.
Темпо