В Чепинското корито този ден се празнува от 17. век. В миналото у нас първа помощ на родилката е давала стара жена. Така думата “баба” е добила още едно значение - жена, която помага на родилката или народна акушерка. Първата акушерка в землището на днешен Велинград е била баба Мара, след нея Пенка Грънчарова.
Благодарността на младите майки се изразява на празника на родилната помощ 21 януари. Те поливат с чиста вода на акушерката да си измие ръцете и я даряват. Този празник не е регионален, но се празнува от всички. Родените деца през годината се наричат бабинчета. От няколко години на този ден им се дават имената в общината и се награждават най-добните акушер и акушерка. На централния площад се извива родопско хоро, на което са хванати за ръце велинградчани, облечени в красиви родопски носии. По домовете на трапеза се посрещат гости с вкусно приготвени гозби. До четиридесетте години на миналия век след обяд качвали акушерката (бабата) на каруца - такава, каквато я описва Йовков и я карали да я къпят ритуално на реката. Този ден е истински празник.
Аз - Боряна Стаева, съм била дълги години акушерка в Златна Добруджа, в Смолянски окръг, в Пазарджишки окръг и Либийската джамахирия. В моите ръце са се раждали много бебета от почти всички религии. Чувствала съм се щастлива, че съм помогнала да се родят живи, здрави деца - богатството на майката Земя. Аз обичам моята професия и обичта съм я изляла в стихове и книги: “Жената в бяло”, “Живот в бяло”, “Родолюбие”, “България в легенди и стихове”. Съавтор съм на стихосбирките “Полет”, “Присъствие”, “Велинград - зеленото богатство” и “Планински рими”.
Искам да завърша със спомена за първата дипломирана българска акушерка Райна Попгеоргиева. Тя самата е родила петима синове. Името й е легенда, знаме, символ на родолюбие. Ние, българските акушерки, се гордеем с името на тази велика българка, наша колежка в онези трудни времена.
Боряна Стаева, акушерка