14 февруари - една дата, един ден, но с различни посоки и послания, с различно съдържание и смисъл според това, което се е случвало или се случва сега.
Преди 15 и повече години у нас никой не се сещаше и не отбелязваше празника на влюбените или Св. Валентин, както се прави сега. С помощта на медийни атаки иь известна доза чуждопоклонничество постепенно ни беше наложено да слушаме отвсякъде за този изкуствено внесен празник. Потвърждение за неговата неуместност в нашия живот е и фактът, че тази година Св. Валентин съвпадна със Задушница! Проблемът не е само в това, че този празник е католически, по-скоро е в това, че се използва със светски цели и то най-вече комерсиални. Има доста бизнес и търсене на печалба в него с масовото предлагане на всякакви стоки и атрибути, наречени “валентинки”, от сорта на играчки, сувенирчета, балони, сърчица, амурчета и т.н. Най-податливи към темата за любовта естествено са младите, които най-активно се включват в празнуването на Св. Валентин. И се оказва, че за него знаят повече, отколкото за нашия български Св. Йоан Рилски! Няма лошо, ще кажат някои, но защо едното да е за сметка на другото?
Св. мъченик Трифон се отбелязва по стар стил на този ден в православния календар (по нов стил е на 1 февруари). Народът ни е прикрепил към неговото име и едно Зарезан, за да го свърже с традиционното за това време от годината подрязване или зарязване на лозовите пръчки. В житието на Св. Трифон няма и намек за някаква връзка между него и подрязването на лозите, гроздето и виното. Но в народната традиция така е останало. Може да не е много православно, но си е чисто българско!
Задушница - ден, в който се почита паметта на мъртвите и се молим за упокой на техните души. Имат ли нещо общо и как да се съчетаят двата празника с почитта към починалите ни близки хора? Любовта, виното и смъртта са част от живота и всеки може сам да прецени кое в даден момент е важно за него, кое е ценно и кое е значимо.
Георги Дишлянов