Тежки робски вериги са стегнали изранената снага на поробеда България. Кървавият ятаган е отнел мечтите за по-добър живот, но надеждата е още жива и пулсира в кръвта на най-смелите български синове - революционерите.
Безброй много са мъжете, отдали живота си за свободата на родината. Но едно име остава завинаги изписано със златни кирилски букви в историята на страната ни!... Едно име славно!... Едно име свято! Едно име безгранично... ще отвеква вечно в паметта и спомена на народа, който не вярва вече в герои. Едно име, при споменаването на което земята ще проплаква от гордост, но и от срам, от щастие, но и от болка.
Левски! Име - символ на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала. Име, зад което откриваме сложна и противоречива личност. Човек тих, скромен и организиран и в същото време проявяващ революционна твърдост. Мечтател, но и човек на делото. Мъж със силен характер, буден ум, несломим дух, силна воля и неизмерима смелост. Обичащ до болка и смърт отечеството си.
А ние?! Къде сме ние?!? В какво вярваме? Стремим ли се към нещо? Имаме ли цели? Ние - децата на новия век, на бъдещето, които вероятно не съзнават истинския смисъл на думата СВОБОДА. И не че сме лоши или неблагодарни. Просто сме свикнали с нея. За нас тя е даденост. Имаме я, родили сме се с нея, подарили са ни я хора като Апостола, заплатили са я с живота си. Ние просто трябва да й се радваме, да я ценим и да я пазим. И така ще бъде!
Защото помним. Защото вярваме, че можем да променим света и да обърнем времето, както и то да обърне нас. Защото “времето е в нас и ние сме във времето”.
Защото неговата мечта е и наша мечта - чиста и свята република, в която всички имат равни права и задължения, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.
Защото сме благодарни. На него, на тях, на живота... Защото сме негови потомци. И, както казва Мерсия Макдермот в своята книга за “Левски”: “Той умира, както умират семената, за да оживеят отново в реколтата си...”
Ние не сме го забравили. Ако беше така, нямаше да бъде избран на първо място в списъка на най-великите българи на всички времена. Ще го помним, ще разказваме за него на нашите деца, а те на техните. Ще скрием в шепите си по една светулка от неговия огън. Огънят, който той запали и като Прометей го грабна, за да поведе измъчения народ от Земята на робството към Обетованата земя.
Красимир Терзиев, XI клас, СОУ “В. Левски”