Дългогодишната история на горско стопанство Велинград е свързана с имената на над 400 лесовъди - инженери и техници. Първите инженери-лесовъди, които са постъпили на работа в края на 19 и началото на 20 век в Чепинското корито, са възпитаници на лесовъдските висши академии в Таран - Саксония, Лемберг (Лвов) в Полша, Писек в Австро-Унгария, Виена, Париж, Загребската шумарска академия. За техник-лесовъди са назначавани завършилите селскостопанките училища в Садово и Русе. Голяма част от лесовъдите са започвали първите години на своя трудов път именно тук, в Чепинското корито, тъй като ръководителите на държавата и горското ведомство отдавали голяма значение на най-богатото на иглолистни гори Чепинско корито - най-напред тук са започнали проучванията на дървесните запаси и видовия състав на горите и картирането им ( К.Байкушев ,1892 г.), тук започват едни от първите лесоустройствени работи (през 1902/3 г. се съставят провизорните (техническите) лесоустройствени планове на общинските гори на Каменица, Лъджене, Чепино, Корово, Дорково, Костандово, Ракитово и на държавните “Гешева планина” и “Чехльово”). Тук се образуват първите ревирни лесничейства ( в “Чехльово” и “Гешева планина”, 1912 г.), тук са съсредоточени държавните усилия за изграждането на транспортна пътна и железопътна структура - пътя по дефилето на Ели дере през 1896 г. и ж.п. линията през 1926 г. Тук се създава и една от първите в страната горска администрация - Чепинско държавно административно лесничейство в с. Лъджене през 1898 г., а по късно Секция по уредба на горите, Секция по укрепяване на пороите и залесяването, Районна горска инспекция.
Много от работилите тук лесовъди след това стават и първите ръководители на горското ведомство - Константин Байкушев, Трифон Цачев, Георги Петров и др.
Има и имена на горски деятели, работили дълго време в Чепинското корито и имащи съществен принос за стопанисването на горите и тяхното опазване в по-далечното ни минало, които са по-неизвестни и непопулярни. За тях искам да разкажа в няколко статии.

Лесовъди с място в историята
Георги Тодоров Кънчев е роден на 08. 11.1877 г. в гр. Брацигово. През 1897 г. завършва Садовското земеделско училище. Учителствува 5 години в Ихтиман и Брацигово. През 1903 г. следва един семестър лесовъдство в Лемберг (Лвов - Полша) и един семестър на следващата година в Тарант (Саксония). Поради липса на средства, прекъсва следването и се завръща в България. През 1905 г. е назначен за проверител в Пещера, а по- късно през 1906 г.е преместен за общински лесничей в Лъджене. През 1907 г. е помошник на Бургаския лесничей. От тази година започва и горската му орисия, както на всички честни и почтени лесовъди в страната - за 25 години е уволняван 5 пъти и преместван 15 пъти.
През годините 1906, 1908, 1909-1911 е назначен за Лъдженски общински лесничей, през 1918 г. е III степен лесничей в Чехльовската държавна гора, а от 1919, 1923-1930 г. е служил в Чепинското административно лесничейство като административен лесничей, като е завеждал всички гори в Чепинското корито. При липса на общински лесничеи е завеждал временно и общинските гори на селата. Няколко години е работил и като инспектор в Централния кооперативен съюз в София.
През 1930 г. се създава Родопско бюро по експлоатацията на горите със седалище с. Лъджене, обединяващо по-важните държавни гори в Родопите - Фотенска, Карлъшка, Баташка, Гешева планина, Чехльово, Доспатска, Кара-тепе, Турна-чаир, Дикчан, Вищерица, Беслет и Фотовишки орман. За началник на това бюро е назначен Георги Кънчев, въпреки протестите на лесовъдската колегия, че той няма нужния образователен ценз - висше образование. На тази длъжност го заварва смъртта му. Той почива на 25.02.1935 г. в с. Лъджене и е погребан в старите Лъдженски гробища.
Макар и без висше лесовъдско образование, Георги Кънчев се е отличавал с изключителни административни и лесовъдски умения. През дългогодишната си служба в горите се е проявил като голям и търсен специалист на всички законоположения в горската служба. Неговите разпоредби и окръжни по стопанисването на горите, охраната и опазването им, обработката, извоза и контрола на дървените материали са примери за истинска административна вещина и компетентност.
Георги Кънчев може да се нарече и идеолог и пионер на горския кооператизъм у нас, защитник на горското планинско население и пропаганда на социална справедливост. Автор е на брошурата “Горска политика и горски кооператизъм” ч. I и II, отпечатана в печатницата на Васил Гугалов в с. Лъджене през 1931 г. В нея и днес могът да се прочетат много ценни мисли и оценки за опустошаването на нашите гори, начините на стопанисване, както и прилагането на стопанската експлоатация в държавните и кооперативните гори в нашата страна.
Георги Кънчев е редактор на вестник “Чепино”, излизал през 1931-1932 г., като първите броеве се отпечатват с негови лични средства. По негова инициатива се създават и всички трудовите горски производителни кооперации (ТГПК) през периода 1919-1923 г. в целия Чепински район - “Араб чал” в с. Каменица, “Сютка” и “Работник” в с. Чепино-баня, “Юндола” в с. Лъджене, “Чехльово” в с. Цветино, “Кара тепе” в с. Грашево, “Света Петка” в с. Света Петка”, “Съзнание” в с. Ракитово, “Метоха” в с. Дорково, “Родопа” в с. Сърница и Районния горски кооперативен съюз в Лъджене, което има историческо значение за населението на Чепинския край.
д-р инж.Кирил Тодоров Цанов