Тази седмица общинските съветници във Велинград ще разгледат решение, с което ще “отпишат” 16 улични минерални чешми в СПА столицата. Причината е, че водопроводите, снабдявали чешмите с минерална вода, вече са бракувани. 7 от чешмите със спряна вода са в Чепино, 5 са в Лъджене и 5 в Каменица. Между тях са знакови за курорта чешми като тези в парковете Вельова и Женска баня, до площад “Македония” в Чепино, една от чешмите до извора “Власа” в Каменица.
Преди 9 години, през януари 2006, тогавашният Общински съвет утвърждава списък с местоположението на уличните чешми за обществено ползване на топла минерална вода, които са публична общинска собственост. В списъка тогава фигурират 69 такива чешми на територията на Велинград, като съветниците предлагат областният управител да утвърди за общо водоползване от всички граждани на общината 20% от общия дебит на топлата минерална вода на наша територия. През 2010 г. следващият Общински съвет прибавя към списъка с минералните чешми нови 3 и утвърждава друг списък с 27 улични чешми за обществено ползване на студена питейна вода.
Сравнявайки списъците се вижда, че от 71 чешми с топла минерална вода през 2010 г. към момента те са 53. Броят им намалява, а в обществото остават въпросителни. Дали причината е само в остарелите водопроводи или част от минералната вода тече към други обекти? Чий интерес е по-добре защитен - общественият или частните? Чия е отговорността да бъде възстановено водоподаването поне към тези чешми, които са неизменна част от славата на Велинград като балнеолечебен курорт и град на лековитите води?
Още едно наложително връщане към решението, гласувано през 2006 г. В него е записано, че трябва да се изготви цялостен проект за естетично оформление на уличните чешми. Минаха 9 години и всяка една от тях вместо да ни приближава, ни е отдалечила от желаното и наложително “естетично оформление”. За институциите темата си стои забутана някъде в ъгъла, но за велинградчани и многобройните ни гости от страната и чужбина тя е актуална всеки ден, при всяко минаване покрай неподдържаните чешми и пространствата около тях. Няма нужда от много примери, с които се сблъскваме на нашата улица или в нашия квартал - стига да обърнем поглед към уникалния извор “Власа”, за да почувстваме и срам, и гняв. (Умишлено не коментираме прането, къпането, миенето на автомобили и т.н., което е забранено, но се прави постоянно и безнаказано, защото това е друг проблем, свързан с култура и възпитание.)
В момента общината работи по проект, който ще осигури така нужните табели с информация за състава и лечебните свойства на течащите от уличните чешми минерални води. Това е голяма крачка във вярната посока. Но слагайки новите табели, нека помислим и за вида на самите чешми. Струва ли си общината да инвестира в тяхното “естетично оформление”? Въпросът има еднозначен положителен отговор, защото това би била инвестиция в едно от най-големите обществени богатства на Велинград. Не е достатъчно от година на година да се утвърждават списъци, крайно време е да се намерят средства и да се свърши работа. Водата е дала толкова много на Велинград, че заслужава и ние да направим нещо за нея.
Елена Баева