През петте седмици на Великденския пост всяка петъчна вечер в православните храмове на България се провеждат Богородични акатисти. За акатистите и традицията в нашия край разказва отец Александър от храм “Успение Богородично” във Велинград.
За храмовете в Чепинското корито е станало вече традиция Преждеосвещенската литургия с постен курбан да се отслужва всяка сряда на Великденския пост от всички свещеници в една от църквите в Чепинско. Тази година първата Преждеосвещенска литургия бе в храма “Света Неделя” в Ракитово.
В петъците през петте седмици на Великденския пост, споделя отец Александър, се отправя към Пресветата Богородица специално моление и хвалебно пеене, наречено акатист. По време на отслужването на Богородичния акатист не трябва да се сяда, а се стои прав.
Богородичният акатист се състои от 25 къси църковни молитви-песни. Едни от тях завършват с “Алилуя”, което ще рече “Хвалете Бога!”, другите с “Радуйся, Невесто Неневестная”, т.е. ”Невесто, Която не си познала брака и си останала Приснодева, радвай се!”. Двадесет и петте молитвени песни са групирани в 4 статии, като в петъка на петата седмица се прочита целият акатист.
Акатистът е създаден през 627 г. след Христа, когато столицата на Византия Цариград е бил обсаден от перси и авари. На предложения от Византия мир обсадителите поставили неизпълнимо за християните условие, според което императорът и поданиците му се отказват от Исус Христос и се връщат към езичеството. Персите и аварите били толкова сигурни в победата, че ханът на аварите изразил увереността си, че на следващия ден ще превземе Цариград и ще го превърне в пустиня. Това накарало народа да се обърне към тогавашния цариградски патриарх Сергей с молба за обща молитва. Патриарх Сергей организирал литийно шествие начело със свещените реликви - ризата и пояса на Пресветата Богородица, които се пазели в свещен кивот във Влахернския храм, посветен на Богоматер. Шествието минало по улиците и площадите на Цариград и стигнало до брега на морето, където Патриархът потопил в морските води крайчетата на ризата и пояса на Света Богородица и тогава станала страшна морска буря, която потопила корабите на обсадителите. Войските на императора и цариградското население се възползвали от настъпилата суматоха и Цариград бил спасен с безценната помощ на Светата майка Богородица. Във Влахернския храм хората върнали безценните реликви и пели хвалебствени и благодарствени химни, които станали основата на акатиста, който се отслужва през петъчните вечери на Великия пост. По-късно акатистът е бил разработен по-обширно от дякона на Великата цариградска църква Георги Писидийски.
Попитах отец Александър защо православната ни църква отправя към Светата Майка Богородица това моление-песнопение точно през Великденската пост. И неговият отговор бе, че през Великата пост е много важно и трябва да се помогне и на тялото, и на душата да издържат и да не се предадат на изкушенията на плътския живот. Затова са молитвите ни към Богоматер да ни помогне, както преди векове е помогнала на хората в Цариград. Още повече, че по време на Великденския пост са особено силни атаките и изкушенията на Лукавия и затова помощта на Богоматер ни е много, много нужна.
Отец Александър завърши разговора ни с молитвата: “Под твоята милост прибягваме Богородице Дево, нашите молби в скърбите и нуждите не пренебрегвай, но от беди ни избави, едничка чиста и благословена! Амин”. Оставащите Богородични акатисти са на 20 и на 27 март от 17 ч. вечерта, а на 25 март от 9 ч. сутринта е Светата литургия на Благовещение.
Веска Божкова