Георги Петров
Роден е през 1872 г. в с. Русаля, Великотърновско. Той е един от първите трима български студенти, изпратени с държавна стипендия през 1903 г. да учат лесовъдство в Загреб. След завръщането си в България се посвещава в лесовъдската професия със сърце, независимо че тази професия тогава е била и трудна и тежка, поради политическите гонения - преместване, уволнение, поради това, че не е членувал в нито една партия.
Името на Георги Петров е свързано със значимата диря, която оставя в горската история. През 1909 г. е сред учредителите на Дружеството на българските лесовъди, а през следващата година, когато се провежда първият му редовен конгрес, той е избран за главен редактор на печатния орган на Дружеството - “Горски преглед”. Списанието просъществува до 1943 г., като дълги години Георги Петров остава негов главен редактор и автор на десетки статии. Списанието поддържа рубрики, представяйки материали за горите, лова и рибарството, горския персонал, горската статистика и търговия, дружествения живот, представя излизащата горска книжнина и чуждия опит в областта на горското стопанство. “Горски преглед” успява да съчетае теоритико-научния характер на изданието с практическата страна на горското стопанство.
През 1909 г. в с. Лъджене се открива Бюро по арондация, измерване и уредба на горите, за началник на което е назначен Георги Петров с помошник Спас Поптодоров. По тяхна инициатива са извършени първите залесявания с цел разхубавяване на курортните села Чепино-Баня, Лъджене и Каменица - около Мъжка и Вельова баня, Гергьовица, Стража и Нежовица.
Под ръководството на Георги Петров през 1911/1912 г. се изготвя лесоустройствен проект на държавната гора “Чехльово”. Подробно запознат с територията на стопанството, в проеекта е записал: “Не така стои въпросът с вътрешните граници на гората на Флоровската община (Цветинската община, на територията на която по това време е включено горско стопанство Чехльово - б.м.) - възползвани от обстоятелствоото, че се намират във вътрешността на самата гора, и че на едно грамадно пространство около колибите гората е опожарена, разорават горската почва и я обработват като ниви, докато бъде свлечена от пороите, за да разорат нови пространства, които след година-две постига същата участ. По такъв начин грамадното пространство от 6 436.15 ха, което в плана е отбелязано като ниви, е превърнато в едно огромно пороище, което ежегодно се шири за сметка на опожарената горска площ”.
Министерството на търговията и земеделието на 1 декември 1911 г. възлага на Бюрото да разработи “обстойно и мотивирано изложение отностно трафика на една железопътна линия „Белово-Юндола-Лъджене-Батак Пещера”. След проучванията, Бюрото на Георги Петров в своя доклад изтъкват нецелесъобразността на строителството на такава ж.п.линия, тъй като през следващата 1912 г. вече ще бъде построен шосеен път по р. Яденица от Белово до Юндола. За целесъобразно посочват строителството на линията от Саранбей по р. Ели дере-Лъджене- Батак-Пещера.
Основавайки се на това заключение, Министерският съвет през 1919 г. внася за разглеждане в Народното събрание законопроект за строителството на теснолинейката по р. Ели дере - Сараньово - Лъджене - Батак - Пещера. По-късно, след като Батак отказва строителството на ж.п. линията, тя се проектира и построява през Якоруда до Разлог и Добринище.
В много статии, поместени в “Горски преглед”, Георги Петров остро критикува наложените в практиката негативи по стопанисването на горите. Напр. в год II, книжка 10 от 1911 г. в “Как са превишавани етатите в Чепинско” той пише: “Думата “етат” е тълкувана в Чепинско по един своеобразен начин. Под това име се е разбирало не целокупната дървесна маса, която може да се изнесе от гората за една година, а само строителния материал, а този, останал в сечището неоползотворен и горивният такъв винаги се е броил вън от етата. По такъв начин от съставянето на стопанските планове дори и досега, от горите винаги се е отсичало и изнасяло много повече материал, отколкото е било предвидено”.
През 1912 г. Бюрото се закрива поради отпочване на войните. Георги Петров е преместен на работа в други горски стопанства, като е обиколил страната. През 1919-1920 г. е началник на отделението по горите, лова и риболовството в новооткритото Министерство на търговията и земеделието. След смяна на тогавашния министър на земеделието Райко Даскалов, сам подава оставка от този най-висок горски пост. През 1924 г. е назначен за Районен горски инспектор в София, а през 1926 год. е Главен инспектор по лова в Министерството на земеделието и държавните имоти. През 1936 г. се пенсионира на тази длъжност. През 1958 г. на 86 години почива, след като е служил всеотдайно на гората 38 години 1 месец и 26 дни.
(откъс от книгата “130 години горско стопанство Велинград”, която може да закупите от щанда за вестници на централния площад “Н. Гяуров” в Лъджене)
д-р инж. Кирил Цанов