В историята на стопанството са преплетени и съдбите и живота на служители, които въпреки че бяха на първата линия в епохалната битка на огромните по мащабите залесителна дейност през “златните години на стопанството”, техните имена малко се споменаваха. За някои от тях са следващите слова на благодарност.
Борис Ангелов Топорчев
Роден е на 27.08.1925 г. в с.Каменица. Тук получава основното си образование. Продължава да учи в Държавното средно техническо училище “Христо Ботев” в София в профила “Отдел за културна и горска техника”. Курсът за обучение е бил 5-годишен. През първите две години се подготвяли по общообразователните предмети, а през следващите три се изучавали специалните лесовъдски дисциплини. Завършилите училището преминавали едногодишен стаж, полагали държавен изпит и им се давала лесовъдската квалификационна степен “техник-лесовъд”. Това училище завършва успешно през 1949 г. Трудовата му дейност започва на 01.11.1949 г. в горско стопанство Велинград и завършва на 02.12.1985 г., когато се пенсионира - с 36-годишен трудов стаж само в едно горско стопанство. Обичан и уважаван от колектива на стопанството заради добрият му характер, големият му опит и безспорно високата му квалификация в горскостопанското дело като началник на участък и старши лесничей. Своите знания и опит предаваше на младите си колеги. Десетки хиляди са декарите, които са залесени под неговото непосредствено ръководство по обезлесените и опороени терени около Санаториума, Нежовица, Света Петка, Върбица, Чолаков Дол, Стража, Голак и Юрта. Днес тези млади култури са прекрасни 50-60 годишни насаждения, истинска гора по оголените някога сипеи и ровини. Хиляди са и декарите на изведените образцови главни и отгледни сечи в участъка му. Не беше случайно, че на съвещанията неговите маркирации и сечища се показваха като пример за голяма лесовъдско майсторство. С голямо чувство на отговорност с негова помощ, в стопанството бяха организирани националните съвещания по смолодобива, линейноселекционните сечи, механизацията на отгледните сечи и стопанисването на семенните бази. Той беше и инициаторът за изграждането на т.н. “чешми на наборите” в Каменски участък, които и днес с чистата си изворна вода утоляват жаждата на пътниците - на набор 24, 25 и 42 в “Делето” и 29/30 в “Арамлийски чучур”. Заради всичко това и най-вече за мащабните залесявания беше награден с “Орден на труда” - златен и др. отличия. Почина на 12.12.2006 г.

Георги Пеев Масларов
Роден е през 1903 г. в с. Лъджене в семейството на горския стражар Пею Христов Масларов. Това предопределя и неговото бъдеще. След отбиване на военната си служба постъпва на работа в Лъдженското общинско лесничейство като горски стражар от 1925 г. След откриването на секцията по залесяване през 1933 г. той е отговорник по създаването на първия държавен разсадник (между Чепино Баня и Лъджене - на неговото място сега е построен блокът на “Кристал” и църква). Произведените фиданки от бял бор, черен бор, смърч, бреза, мура, ясен, явор са послужили за залесяването на оголените терени покрай ж.п.линията, която системно е била засипвана при дъждовете със скални материали от Чепино Баня до Аврамови колиби. Той измисля и внедрява сеялния барабан - прототип на сеялна машина, с който се рационализира посева на иглолистните семена, за което е бил награден. Той е и организаторът и строителят на първата семесушилня за добив на иглолистни семена в м. “Казармата” (на това място е построен сега комплекс “Бор”). Негова е заслугата да се обучат другите горските надзиратели в майсторството на фиданкопроизвадството. Георги Масларов притежаваше таланта на краснописа. Почеркът му се отличаваше с истински калиграфски щрих. Поради това директорът на стопанството го беше натоварил да завежда актовата преписка по съставените горски актове и наказателни постановления. По-късно, като референт по охраната в стопанството, приех от него тази дейност, като се опитвах безуспешно да подражавам почерка му. Георги Масларов беше образец на истински горски служител - дисциплиниран, акуратен, винаги готов да помогне на колегите си - той беше единственият старши горски надзирател в стопанството. Пенсионира се през 1958 г. След кратко боледуване почива на 01.03.1975 г.

Васил Георгиев Цинцев
Роден е в с. Лъджене на 3.02.1909 г. От млади години е започнал службата си като горски надзирател. Отличаваше се със своята неподкупност, честност и изключително трудолюбие. За да бъде на територията на поверения му охранителен участък, той си построява на Света Петка, м. ”Лазово дере”, паянтова постройка, в която до пенсионирането си живееше. На същото място разкрива и горски разсадник, в който произвеждаше най-добрите семенишни фиданки от бял бор, смърч и бяла мура. Неговият район беше най-опороеният в цялото стопанство. Терените около Света Петка, Пашово и околните махали Кандьова, Рохлева, Бутрева и местността “Голак” бяха опустошени от ерозията - от ниви, подготвени от местното население на стръмните терени, те се бяха превърнали в оголени скали, набраздени с ровини и сипеи. С огромна настойчивост, без почивен ден, организираше подготовката на почвата, залесяването, отглеждането на културите и опазването им. Процентите на прихващане на залесените фиданки бяха над 95%, което показваше строгия кантрол на техниката на залесяването и качеството на отгледаните в неговия разсадник фиданки. Сега тези площи са прекрасни гори, спрели разрушителната дейност на ерозията и пороите върху хиляди декари благодарение на усилията на този скромен горски труженик. Отдаден на професията си като залесител, той беше многократно награждаван с трудови отличия. Васил Цинцев почина на 10.12.1974 г.

Вельо Илиев Аврамов
Роден на 22 април 1922 г. в с. Обидим, Гоце Делчевско. Със семейството си се преселва във Велинград през 1946 г. Постъпва на работа в Чепинското горско стопанство като горски надзирател, а по-късно в обединеното Велинградско стопанство е старши горски надзирател по лесокултурните мероприятия.
Разговорът с Вельо Аврамов, макар и сега на 92 години, върви гладко със спомените и на двамата ни за годините, когато околностите на Чепино представляваха девастирани и оглозгани от пашата на козите келяви габарови и хвойнови шубраци. Нужни бяха огромни усилия, които трябваше да се положат за реконструкцията им, за направата на качествена подготовка на почвата и залесяването им с бял борови и черен борови фиданки, примесени тук-там с бреза, люляк и горско плодни. Старанието на жените от Чепинската бригада с бригадирката им Метийка Джуленова беше на висота. Само за десетина години околностите на квартала се преобразиха - склона от Катерево дере до “над Гимназията” беше облечен в нова премяна - зеленият килим на избуялите фиданки обхвана като зелен пръстен близките околности на града. Последваха масивните залесявания в Катерево дере, над Горския пункт, Анезица, Исиливец. Ветровалните площи от станалия на 29 май 1961 г. смерч в м. “узлата” и “Мемов камък” , при който бяха повалени дърветата на площ от 840 декара, само за две години бяха почистени, подготвени и залесени с фиданки от бял бор, смърч, бук, дугласка ела и ларикс с участието и на Вельо Аврамов. Голяма е заслугата му и в разкриването и цялостното устройство на разсадника „Кемера”. На същия беше изградена подземна водопроводна мрежа с наземни хидранти за поливане, елекрофициран и в голяма степен на механизация на фиданкопроизводството. Днес той е единственият разсадник на стопанството, който задоволява нуждите му от фиданки за залесяването.
Спомени, спомени... Вельо Аврамов със задоволство се рови в тези горски спомени, защото дългът му към гората, която е била смисълът на живота му досега, е изпълнен. След пенсионирането му през 1982 година, тя все още е важното нещо в неговия живот.
инж. д-р Кирил Цанов