Като дете слушах урока на моя учител по география за планината Родопа. Тя прилича на едно замръзнало бурно море. Нейните върхове са красиви айсберги. Долините са тихи и уморени. Пълноводни реки напояват Тракийската низина и се вливат в Бяло море. На границата се издига монументален паметник на родопския певец Орфей. Последните върхове са заоблени и скалисти, приличат на великани, с огромни плащове, впили поглед в лазурното небе. Тук покорител е красивият скален орел. Витороги кози слизат по стръмните склонове. Ухание на здравец и мащерка допълва боровия мирис и величието на една земна красота.
В пазвите на планината се гушат поляни с пасбища, по които хрупат трева родопски овце, крави, коне. Вървим и се омайваме от знойния пек на слънцето и отвсякъде ухае на боров аромат. Търсим място за почивка и глътка изворна вода, която чурулика от близкия чучур. Неговият ромол ни унася в дрямка, но сега, пътнико, стръмната пътека и дългът ни водят до едно чудо на Родопите.
Спираме, но нямаме търпение да видим какво е изваяла природата в пещерата “Лепеница”. Отваряме огромна дървена врата с железен обков. Погледите ни са изумени от грохота на подземната река. Шумът на буйната пещерна река заглушава нашия говор. С риск да се похлъзнем и да паднем във водата на реката, ние се държим един за друг. Тук майката природа години наред, капка по капка вода и варовик е изваяла прочутите сталактити и сталагмити. Движим се бавно, оглеждаме се, строим плътно до водата, виждаме жителите на пещерата - големи прилепи и насекоми. Страшният шум на течащата вода в реката й придава омайващ и замръзнал вид под неуморната река на твореца - природата. Тя иска да ни грабне и да ни вдигне все по-високо и все по-дълбоко.
Вървим и се впечатляваме от тази неземна фея, богиня, която от чудните скални образувания е сътворила течаща река, дълбоки лабиринти, кратери, езера. Те се образуват от Протерозойски мрамори. Тази забележителност е уникална, неповторима за България и света. Пещерните бисери, наричани още пещерни перли, са малки по обем и по размер, както се образуват бисерите в мидите. Формират се от песъчинки от вдлъбнатините, където се стича варовитата вода.
Проф. Трантеев - известент пещеролог, открива трите етажа на пещерата Лепеница. Първият етаж е свързан с другите с водна връзка, на втория етаж ни посрещат изваяните фигури на величествени сталактити и сталагмити. Някои от тях са натрошени и опушени. Тук е действала алчна човешка ръка. Тази пещера е най-запазена. Третият етаж е свързан с втория с подводен път. Тук са големите езера с чиста и бисерна вода. Галериите завършват с омайващи конусовидни образувания на кратери от вулкани. Произходът им е от малкокалцитни корици (като юфка). Те с хилядолетия са образували синтрово езерце. Пещерата няма разклонения като при другите. Ето защо през погледа на посетителя се реди филмова лента от небивали красоти и изящества на природните хубости.
Райна Баева-Караколова
(Използвана е книгата на Петър Гелин “Пещерата Лепеница”)