“Това е дежа вю от 4 години”, призна общински съветник при поредните спорове колко да бъдат и как да изглеждат петната за търговия на центъра на Велинград. Нормално е този спор да се води през първата година от мандата и то с целия капацитет и идеи на хора, дошли в Общинския съвет с амбицията да променят нашия град към добро. Нормално е през втората година да се отчете къде е имало грешки и те да се поправят, така че през трета и четвъртата година механизмът да работи “по часовник” - в полза и на хората, и на общинската хазна.
Но когато 4 поредни години се говорят едни и същи неща, които на всичкото отгоре са говорени и през предишните 4 или 8 години, това не е само “дежа вю”. Това е знак, който избирателите трябва да разчетат - дали е управленска немощ, дали са лични и партийни сметки или просто колективна безотговорност? Лош пример за дежа вю е и това, че за летния туристически сезон се мисли в последните дни на май, а за Празниците на културата в последните дни на юни. Без да се кичат с титла като СПА столица много курорти работят за всеки сезон поне година по-рано и с ясна визия както търсят и искат туристите.
Всъщност в цялата дискусия най-често споменаваната дума беше “визия”. Звучи модерно и с поглед в бъдещето, но не може да замаскира днешната гледка на площад, превърнат в огромна неподредена сергия. Вместо поне малко да се засрамят от несвършената работа през годините или поне да направят опит да работят по нов начин, май всички гледат право към задаващите се избори. Предизборният популизъм по нашите географски ширини също е дежа вю. А дали и за кого работи - ще броим наесен.