

След 4000 години светилището на Острец отново посреща туристи и поклонници
Публикувано на 11 Aug 2015 09:26
Традиционната ни лятна среща с проф. Диана Гергова проведохме на разкопките на тракийското светилище над Клептуза, при параклиса на пророк св. Илия, но разговорът ни бе посветен на резултатите от завършилия археологически сезон на връх Острец.
Първите думи на проф. Гергова бяха: “Каквото можахме, направихме за нашия Велинград! Светилището на Острец е голяма победа на разума, защото дава възможност на Велинград освен да е СПА столица на Балканите, да има и своите археологически паметници, свързани с живота на тракийското племе беси - пророците и жреците на бог Дионис, чиито символи са слънцето и змията. В тяхното светилище винаги е имало и оракул. Бесите са били и непобедими и независими войни, владеещи златните и сребърни мини”.
Всъщност успешното Археологическо лято’2015 на връх Острец е дело на “най-после случил се проект”, довел до обединяването на усилията на общината, археолозите от БАН и нашия Исторически музей. Работата това лято проф. Гергова определя и като огромна крачка в изясняване на мястото на това светилище в системата от многобройните тракийски светилища в Западните Родопи. Това изясняване е много важно заради историческия факт, че през 335 г. Александър Македонски е посетил светилище на бесите в Западните Родопи, а вероятността това да е светилището на връх Острец е много голяма. Още на третия ден от първия археологически сезон бе открит един прекрасен жезъл със змийски глави - символ на бог Дионис”.
През сезон 2015 бе открита керамика от късната бронзова епоха (това е времето от второто хилядолетие преди Христа до 4 век след Новата ера), което връща датирането на светилището с още 6 века назад.
Този сезон са открити и мощни оградни стени с дебелина от 1,5 до 2 метра, които са надграждани и са преустроявани 4 пъти. Следователно комплексът е бил с голямо значение като център на бесите, а и тези стени са ограждали площ от 2 дка. Открити са следи и от концентрични оградни стени на склона, което по думите на проф. Диана Гергова пак е доказателство, че светилището е заемало специално място и дава основание да се смята, че може би това е посетеното от Александър Македонски светилище. За това говори и разкритата централна храмова постройка (въпреки жестоките разрушения - дело на иманярите), както и реставрираните ритуални съдчета, канички и купички за пиене и разливане на вино, откритите тежести за тъкане на стан, прешлени с надпис.
Откривателката на златното съкровище от Свещари проф. Гергова е особено доволна от този археологически сезон на връх Острец: “Извършихме и аварийна консервация и така успяхме да запазим оградните стени и храмовата постройка и в една четвърт от проучената част сме създали условия за тези, които искат да стигнат до връх Острец. Те вече могат да видят как е изглеждало едно тракийско светилище на бесите - надписи, кътове за почивка и надявам се - оправени пътища, както и включване в рекламните материали на Велинград. След 4 хиляди години светилището на Острец вече може отново да посреща своите туристи и поклонници. За Острец сме направили така, че всички пътища от Чепино, Лъджене, Каменица и Света Петка да водят към свещеното място.”
Историческият музей ще направи първата крачка с подреждането на постоянна изложба, включваща намерените изделия с култовата керамика “Цепина” и артефакти, сред които е и съд с 4 змии.
Проф. Гергова разказа и за работата по проект на програма “Еразъм” съвместно със Сдружение “Надежда” - София, който е изпратил във Велинград 11 младежи от 6 страни - Армения, Естония, Италия, Испания, Румъния и Турция. В момента и до края на август те ще работят на археологическите разкопки над Клептуза.
Веска Божкова
Първите думи на проф. Гергова бяха: “Каквото можахме, направихме за нашия Велинград! Светилището на Острец е голяма победа на разума, защото дава възможност на Велинград освен да е СПА столица на Балканите, да има и своите археологически паметници, свързани с живота на тракийското племе беси - пророците и жреците на бог Дионис, чиито символи са слънцето и змията. В тяхното светилище винаги е имало и оракул. Бесите са били и непобедими и независими войни, владеещи златните и сребърни мини”.
Всъщност успешното Археологическо лято’2015 на връх Острец е дело на “най-после случил се проект”, довел до обединяването на усилията на общината, археолозите от БАН и нашия Исторически музей. Работата това лято проф. Гергова определя и като огромна крачка в изясняване на мястото на това светилище в системата от многобройните тракийски светилища в Западните Родопи. Това изясняване е много важно заради историческия факт, че през 335 г. Александър Македонски е посетил светилище на бесите в Западните Родопи, а вероятността това да е светилището на връх Острец е много голяма. Още на третия ден от първия археологически сезон бе открит един прекрасен жезъл със змийски глави - символ на бог Дионис”.
През сезон 2015 бе открита керамика от късната бронзова епоха (това е времето от второто хилядолетие преди Христа до 4 век след Новата ера), което връща датирането на светилището с още 6 века назад.
Този сезон са открити и мощни оградни стени с дебелина от 1,5 до 2 метра, които са надграждани и са преустроявани 4 пъти. Следователно комплексът е бил с голямо значение като център на бесите, а и тези стени са ограждали площ от 2 дка. Открити са следи и от концентрични оградни стени на склона, което по думите на проф. Диана Гергова пак е доказателство, че светилището е заемало специално място и дава основание да се смята, че може би това е посетеното от Александър Македонски светилище. За това говори и разкритата централна храмова постройка (въпреки жестоките разрушения - дело на иманярите), както и реставрираните ритуални съдчета, канички и купички за пиене и разливане на вино, откритите тежести за тъкане на стан, прешлени с надпис.
Откривателката на златното съкровище от Свещари проф. Гергова е особено доволна от този археологически сезон на връх Острец: “Извършихме и аварийна консервация и така успяхме да запазим оградните стени и храмовата постройка и в една четвърт от проучената част сме създали условия за тези, които искат да стигнат до връх Острец. Те вече могат да видят как е изглеждало едно тракийско светилище на бесите - надписи, кътове за почивка и надявам се - оправени пътища, както и включване в рекламните материали на Велинград. След 4 хиляди години светилището на Острец вече може отново да посреща своите туристи и поклонници. За Острец сме направили така, че всички пътища от Чепино, Лъджене, Каменица и Света Петка да водят към свещеното място.”
Историческият музей ще направи първата крачка с подреждането на постоянна изложба, включваща намерените изделия с култовата керамика “Цепина” и артефакти, сред които е и съд с 4 змии.
Проф. Гергова разказа и за работата по проект на програма “Еразъм” съвместно със Сдружение “Надежда” - София, който е изпратил във Велинград 11 младежи от 6 страни - Армения, Естония, Италия, Испания, Румъния и Турция. В момента и до края на август те ще работят на археологическите разкопки над Клептуза.
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023