На 18 август във в. “Темпо“ бе публикувано становище на г-н Мрамор Полежански, с което той обяснява защо е противник на добива на волфрам от находище “Грънчарица-център“. По принцип ние се отнасяме с уважение и разбиране спрямо различните възгледи. Приели сме, че има хора, които изпитват ирационални страхове от индустрията, дори когато сме убедени, че проектантите на дадено съоръжение са вложили цялото ноу-хау на съвременната технологична мисъл, за да осигурят безопасно екологосъобразно производство.
В случая обаче не можем да замълчим.
Публикуваното становище е типичен пример за това как е възможно чрез наукообразни изрази и без каквато и да било реална научна обосновка да се стремиш да всяваш паника сред хората и да ги накараш да повярват, че ги грозят безмерни опасности, когато става дума за един нормален и дори банален производствен процес, който по никакъв начин няма да се усети от тях или да ги засегне. Ако не просто всички, но дори само някои от мрачните предсказанията в този “анализ“ да отговаряха на истината, България трябва да се откаже от каквато и да било национална стратегия за индустриално развитие и да се превърне в зависима колония на т.нар. първи свят.
Ние от “Ресурс 1“ АД имаме самочувствието, че помагаме на страната си да се развива и да забогатява. И го правим с грижа за хората и околната среда, като се придържаме към най-модерните технологии и съвременни средства за постигане на качествено и грижовно към околната среда производство. Затова се чувстваме длъжни да отговорим на атаките на г-н Полежански, които той така щедро е представил на вниманието на широката общественост.
1. Г-н Полежански не харесва факта, че изготвяме оценка за съвместимост на проекта с намиращите се в близост до находището територии по “Натура 2000“. Първо, нека да уточним, че тази процедура се изисква не от министъра на околната среда, както предполага авторът, а от РИОСВ-Пазарджик. Важно е това изследване да се направи, за да сме сигурни, че всички предполагаеми отрицателни въздействия върху флората и фауната в региона ще бъдат минимизирани. Г-н Полежански ни обвинява, че сме по-загрижени за вълците и мечките, отколкото за хората. Необходимо ли е да му припомняме, че ако хабитатите на диви животни не се почувстват засегнати от една индустриална дейност, то несравнимо по-малко ще бъдат засегнати именно човеците?
2. Г-н Полежански предлага своя дефиниция за състава на рудата в находище “Грънчарица-център“. Тук, признаваме, основният аргумент на нашия опонент ни се губи. Така или иначе, трябва да подчертаем, че проектът е за добив на волфрамова руда. Проби са били изследвани в независими международни лаборатории. Резултатите са цитирани на 25 стр. в Доклада по ОВОС, който е достъпен за всеки, желаещ да провери. Наличността на 0,3649% шеелит в рудата прави находището второто по значимост за добив на волфрам в Европа и това е доказан факт, а не нечие лично мнение или усещане. Впрочем, за да стане ясно колко абсурдни са аритметичните упражнения на автора по темата за състава на рудата, ще споменем само, че добивът на злато се смята за икономически целесъобразен при 0,0003% съдържание на злато в рудата!
3. Съвършено не отговаря на истината разсъждението на автора за дебнещите опасности от страничния добив на пирит. Пиритът е полезен материал, който се обработва на няколко места в България. Няма никакъв проблем да се съхранява на открито - г-н Полежански е пропуснал да спомене “дребния“ факт, че интензивното окисление на пирита започва при температура над 700° по Целзий, каквато температура е невъзможно да се случи при просто съхранение под открито небе. Ако съжденията за значимия екзотермичен ефект на реакцията на окисление на пирита при стайна температура бяха верни, всички минероложки експозиции на пиритни материали нямаше да съществуват. (Справка: всеки може да посети богатата експозиция на пиритни кристали в Музея на земята и хората и да види, че за разглеждането им ни най-малко не се изисква предпазна маска или киселинноустойчива защита.)
4. Ще си позволим да представим и някои “любопитни” факти относно “токсичността” на пирита, който по мнението на автора на статията може да се конкурира с цианидите, арсена и други мощни отровители. Пиритът се среща в кубична форма или като "pyritohedra", който има дванадесет лица, като всяко една от тези 12 страни е петоъгълник. Използва се за изработката на бижута в продължение на хиляди години, като първите открити са в древните цивилизации на гърците, римляните и инките. Днес също се изработват бижута от пирит, но понеже е много крехък и чуплив, трябва да се обработва много прецизно. Древни култури в Мексико са правили пиритови огледала, за да гадаят с тях. Култури от целия свят са си изработвали амулети от пирит. Това е един от първите лечебни камъни, използван от шаманите. Французите го наричат Pierre de Sante, което означава “камък на здравето” и до днес се смята, че може да влияе положително за облекчаване на депресия, болка или треска.
5. Апокалиптичните прогнози за облаци от пиритен прах, които нощем ще обгръщат Велинград, нямат нищо общо с истината. Първо, целият трошачен процес е съсредоточен под земята, за да се минимизира вероятността от запрашаване, така че пиритен прах над Кръстава няма да има. Второ, Велинград е отдалечен на 18 км от площадката и прахови емисии до него изобщо не могат да достигнат. Трето, спецификата на складираната на повърхността рудна маса е такава, че от нея прах няма да се емитира дори без допълнителното оросяване, което за всеки случай сме предвидили.
6. Със завиден творчески замах г-н Полежански е описал как иглолистните гори ще изсъхнат от “киселинни дъждове“, както според него вече се е случило в цяла Европа. Проектът няма как да предизвика нито обикновен, нито киселинен дъжд. Припомняме също, че в Доклада е посочена точна справка за климатичните условия на територията на обекта. Описано е и очакваното въздействие върху всяка растителност в района. Такова ще има единствено на много малка площ на работната площадка. В по-глобален мащаб, изцяло споделяме загрижеността на г-н Полежански за горския фонд, особено в регион, в който дърводобивът е ключов бизнес. За съжаление, известен за цялата общественост факт е, че рисковете за иглолистните гори у нас идват основно от незаконната сеч и горските пожари. Няма документирани случаи на намаляване на иглолистни масиви в резултат на дейности на минерално-суровинната индустрия, каквато се развива из цялата страна.
7. Що се отнася до вододайните зони, евентуалното заустване на води от производството в р. Грънчарица (те ще бъдат в минимално количество) ще става след пречистването им до качество на питейна вода чрез пречиствателна станция и то след деривацията за язовир Доспат. Освен това е важно да се знае, че районът на река Грънчарица не е вододайна зона. От река Грънчарица не се снабдява с вода нито едно селище.
8. По въпроса за циркулацията на въздушните маси в района на мината имаме налице сериозно и задълбочено изследване. Най-лесно е учените, които стоят с имената си зад това изследване да бъдат наречени “пишман“ специалисти. Така с една дума се отхвърлят сериозната им работа, научните им познания, обоснованите им аргументи.
9. Защо авторът приравнява действието на сярната киселина върху човешкия организъм със съществуването на депо за инертни материали? Депа за инертни материали има из цялата страна. Инертните материали се използват в строителството на пътища. Ако имаха токсично въздействие, досега всички до един щяхме да сме болни.
10. Мината не се намира в тектоничен разлом. Нещо повече - скалната маса в района на площадката на Грънчарица център се отличава с необичайно голяма плътност. Липсват условия за филтрация на води от мината по посока Велинград.
11. Използването на републиканската пътна мрежа за нуждите на индустрията е нормална практика. Не можем да си позволим две републикански мрежи - за индивидуални граждани и за производители. Впрочем, републиканската пътна мрежа и в момента се използва от огромен брой тирове, превозващи дървен материал. Не сме забелязали някой да е повдигал въпроса за проблемите в движението, които те създават.
В заключение държим да подчертаем, че дейността на бъдещата мина край с. Кръстава по никакъв начин няма да наруши спокойствието на многобройните гости на Велинград и не поставя под риск позицията на града като спа столица на Балканите. Обратно - риск представляват апокалиптичните видения, които някои хора гръмогласно разпространяват и така правят усилие сами да прогонят клиентите на една просперираща туристическа индустрия.
“Ресурс 1”