Започвам с тази дума “подвиг”, защото тя има най-многолико съдържание. Историята на човечеството е изпълнила съдържанието на тази човешка категория с много победи във войни и битки, със стоицизма на милиони герои, извършили нечовешки изпитания и устояли в името на хората. Но тук става дума да нещо по-различно и на пръв поглед някой може да си каже “Що за подвиг е това?!”
Постъпих по спешност в много тежко здравословно състояние в “МБАЛ-Велинград” - общинската болница, Вътрешно отделение (старото крило). Още от входната врата ме посрещна съдържанието на думата “подвиг”.
Сградата стара и отвсякъде крещи нуждата от малко пари, за да може да подаде ръка на всеки болен. Коридорите пълни с тежко болни, на колички, едва дишащи. И това, което веднага се набива на очи, е медицинският персонал, който бързо, сърдечно и грижовно обхваща тая маса хора. Ще кажете “Това им е работата”, но не е така.
Това беше нещо различно. Всеки беше посрещнат любезно, грижовно и най-вече с невероятен професионализъм. Това пролича още в първия ден от постъпването ми.
Как издържат тези “спасители” в бели престилки на това натоварване? Усмихнати, сдържани, търпеливи от сутринта до среднощ. Болните - страдащии нетърпеливи, искат помощ на минутата и лекари, сестри и санитари тръгват по стаите, веднага дават помощ, без да се възмутят, че в тази “лудница” не могат да си поемат въздух.
Тук е мястото да подчертая високия префесионализъм на медицинския екип. Бързо изправят на крака тежко страдащите болни. От главния лекар до последната санитарка всички работят с чувство за дълг, но и нещо повече - просто те са отговорни и за мен са професионалисти, които не търсят друга отплата, освен да възстановят здравето на пациентите.
Е, не е ли подвиг това? Да отдадеш всичките си сили и умения в служба на най-обикновения човек срещу почти неадекватни условия на труд и възнаграждение.
Не ми е работа да плюя и да съдя тези, които управляват държавата, но за тях думичката “подвиг” не съществува.
На тази стара болница, без която не виждам жителите на община Велинград, й трябват средства, за да се подобрят условията на труд и тези невероятни и съвестни специалисти и компетентни пазители и лечители на човешкото здраве да имат това, което заслужават, извършвайки денонощно съдържанието на думичката “подвиг”.
Вера Станчева, пенсионер