Не можах да изчакам излизането на следващия брой на вестника и да не взема отношение по писаното в него. Става въпрос за статията на Димитър Събев “Велинград: мина за волфрам или спа курорт”. Разбира се, продължението на статията видях в интернет.
Съгласен съм с направеното обобщение, че туристическият дял представлява 16,5% от общинската икономика и, че в бранша са заети около 1500, а не както се тиражира 3500 работещи. Не съм съгласен и с данните в подписката против рудодобива - 11 000 човека. Та нали проверката само на 6000 подписа, показа, че близо 1000 от тях са с неверни ЕГН, ами към тях ако прибавим фалшиво подписаните имена, тогава какво се получава, пълен цирк. А всичко това се афишира в официални статистики.
Не съм съгласен за геоложката част, описана от господата анализатори. Конкретно, че находище “Грънчарица” е полиметално и направените изводи за опасни за здравето примеси на рудата. Аз самия съм геолог и съм работил доста време там. Опробвал съм около 100 сондажа, прокарани на находището след 1980 г. и съм участвал при анализиране геохимията на района. Трябва твърдо да се каже, че находището е проучено добре, не е полиметално, а високотемпературно, редкометално, но не ураново, с прост геоложки строеж и бедна минерална парагенеза. Главни минерали са шеелит и пирит. Твърдо може да се каже, че няма никакви концентрации или аномалии за итрий, ванадий, кадмий, арсен или други вредни за здравето елементи. Тези елементи и минералите, свързани с тях, са характерни за оловно-цинковите и медни полиметални находища. Да погледнем в последния доклад, представен от “ЕВРОМАКС”. За арсенопирита, минерала, който представлява “Аs”, пише: “наблюдава се в отделни шлифи, с големина по-малка от милиметъра”, т.е. не може да се види с просто око. При оловно-цинковите и медни находища, този минерал е в порядъка на проценти (вижда се ясно 2-3 и повече см. големина).
Рудната зона на находище “Грънчарица“ е разположена от двете страни на р. Грънчарица. Около нея, визирам реката, са прокарани 24,5 км. минни работи. И сега от някои устия на галерии изтича вода, която отива в реката. През изминалите 35 и повече години няма нито един случай на отряване, нито на риба, нито на хора, нито на животни.
Волфрамът не предизвиква никакви вредни ефекти. Знае се за неговото широко приложение в електротехниката, електрониката, специални стомани и т.н.
Пише се за опасения, относно натрупания евентуално отвал от нерудна скална маса.
Първо, този отвал няма да се натрупа, защото материалът ще се ползва за чакълиране, впоследствие асфалтиране на пътища, за което вече е и ползван. Впоследствие ще се запълват празните пространства вътре под земята. Той и сигурно няма да стигне, камо ли да се образуват такива големи отвали.
Този материал няма никакви вредни компоненти. Та нали той е част от скалите, намиращи се там. Вече ви споменах, че руднична вода изтича от устието на една от богатите на руда галерии и няма никакво замърсяване. Самият дългогодишен период на проучване е достатъчно доказателство, че не може да има никаква екологична катастрофа. Защо? Ами то е много просто: в минералния състав на находището няма токсични минерали, които могат да я предизвикат.
По отношение на земетресенията, епицентърът е под Велинград, а не на Грънчарица. По време на земетресението през1977 г. там не е имало никакви проблеми, защото фундаментът там е изграден от здрави скали.
Авторите на статията за мен манипулират своите читатели, а и обществеността. Защо примерно не правят сравнение с подобно находище на волфрам в Китцбюел - Австрия, където фабриката е до находището, с второ хвостохранилище, с рекултивирано старо, по което пасат животни и разположени хотели около тях, с надпис близо до работната площадка “Национален парк”. Та Китцбюел е най-големият планински курорт и ски център в Европа, където се провеждат състезания по ски спускане, триатлон и др.
Защо авторите на статията, в частта си за Осогово не пишат нищо за оловно-цинковото находище “Руен“, “Лебница” съществуващи там заедно с флотационна фабрика. Та Кюстендил е също на 18-20 км. от находището, но със съвсем друга ??? минерализация. Там вече можем да говорим за арсен, кадмий и т.н. В потвърждение на това ще ви прекопирам от интернет, какво пише за Осогово (Ууикипедия):
Геоложки строеж, полезни изкопаеми
Като цяло планината е изградена от кристалинни скали (амфиболити, гнайси и шисти), в които е вместен мощен гранитов плутон. Пресича се от терциерни вулкански тела, а югоизточните и склонове са покрити от седиментни скали (пясъчници, конгломерати и др.) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди "Руен", "Лебница" и др. Туризъм
Изградени са много ски писти и хотели за зимен спорт, както и бунгала и туристически маршрути за летен отдих. Въздухът е изключително чист и благоприятен за хора с дихателни заболявания. В планината функционира и държавна белодробна болница. На българска територия са изградени четири хижи - “Иглика”, “Осогово”, “Студен кладенец” и “Трите буки” и три заслона - “Превала”, “Шапка” и “Руен”.
А ето и извадка от същата статия на Димитър Събев относно Осогово:
“С подходящ маркетинг територията на Осоговската планина би могла да се превърне в разширен вариант на Витоша - място за уикенд туризъм сред природата, с всички съпътстващи екотуризма услуги. Туристическите ресурси на Осогово включват лековити минерални води в Кюстендил в подножието на планината, малък зимен ски курорт, запазени останки от големи Римски бани и други археологически паметници в околността, чисти домашни храни и напитки с отлични вкусови качества, връх Руен на 2252 м.н.в., обширни неурбанизирани ландшафти и богато биоразнообразие. Това означава,че Осогово като туристическа дестинация, както и най-разнообразна продукция, произведена в региона може да бъдат рекламирани като (идващи от) “планината на завърналия се рис“. Считаният за изчезнал от родната фауна за повече от половин век хищник излъчва емоционален апел и макар че туризъм с наблюдение на рис в естествена среда е слабо вероятен на този етап, представата за “Планината на риса“ може да гарантира пазарно търсене на най-различни местни продукти и услуги...”
Какво повече да говорим. Значи, според авторите на статията, на Осогово, където има оловно-цинково находище с флотационна фабрика, може да се отглеждат биоживотинска продукция и биочереши, а на Кръстава и района, картофите и продукцията им няма да се продават на пазара и питам аз, с какво са заразени те, господа манипулатори?
За съжаление в последните години ни се даде възможност всеки да говори, анализира, констатира, без да знае за какво става дума, без да е специалист в дадена област. Появиха се лобисти, манипулатори, с икономически интереси и цели. В този ред на мисли искам да кажа няколко думи и за моя опонент инж. Емил Вълков. Той, по негови писания, е механик и е работил 42 г. на Златоград към Горубсо, където се е и пенсионирал. Ами като не Ви е харесвало, защо толкова време сте работили в рудодобива и сте се “тровили“, г-н Вълков, плюс това пишете за неща, които нямат нищо общо с находищеще “Грънчарица“.
Та помислете, мили ми съграждани!
инж. Детелин Ендяков