На заседанието си на 30 март правителството прие обобщен доклад на министъра на енергетиката, според който приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г. са близо 87.6 милиона лева. Темата е актуална за нашата община във връзка с процедурата за откриване на волфрамова мина на километри от Велинград. Слагайки на везните “за” и “против” мината, един от тежките аргументи “за” са икономическите ползи и на първо място приходите от концесионната такса в общинската хазна. Но нека да прочетем данните от правителствения пресцентър:
“От общата сума 71,5 млн. лв. са приходи от концесионни плащания, а останалата част - ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е “Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД, следван от “Елаците мед” АД (13,03%), “Петрокелтик” ООД (11,79%), “Асарел медет” (7,8%), “Проучване и добив на нефт и газ” АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 - за метални полезни изкопаеми, 71 - за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 - за нефт и природен газ, 18 - за твърди горива и 360 - за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив.”
И така: от 485 концесии за добив на подземни богатства държавата е спечелила 71.5 милиона лева. Падат се средно по 147 422 лева от една концесия годишно! Разбира се, че това е средна стойност и има концесионери, които са платили значително повече. Но цифрите на действителните приходи за държавата (и съответно за общините) действат отрезвяващо. Ралността се оказва доста различна от обещанията за милиони и будят въпроса за кого всъщност са златна мина концесиите.