“Есперанто? Какво е това?” Често ме питат непосветено, а езикът есперанто съществува. През април се проведе редовният 68-ми отчетно-изборен конгрес.
Спазва се традицията конгресът да започва с вечеря за запознаване, с много емоции, хСъюзът ора и танци. Деловата работа бе в салона на националната галерия на ул. “Шипка” 6 в София и започна с химна на есперанто и едноминутно мълчание в почит на починалите есперантисти. Председателят инж. Борис Гаджанов прочете богат доклад с много мероприятия от развлекателен и организационен характер, бе прочетен и отчет за финансовото състояние на съюза. С тайно гласуване за втори път с пълно единодушие за председател на Управителния съвет бе избран велинградчанинът Борис Гаджанов.
Кулминацията на ексерантските чувства и приятелство дойде на заключителния банкет. На следващия ден бе организирана екскурзия до крепостта “Цари мали град”, която е част от църковен комплекс край село Белчин. Целият комплекс носи белезите на ранна християнизация. Етнографският музей на черквата “Света Петка” е впечатляващ. Увлекателният разказ на иконома Митко и разходката от зала в зала ни въведе в дълбините на историята на старопечатните книги, а залите, отразяващи бита на населението с отлично запазени експонати разказват как се създавали тъканите и пекли хляба. Интересната информация ни увери, че легендата за Гала Плацидия и чудотворния извор действително заживява и с основание Белчин и крепостният комплекс се считат за “Българската Света гора”.
Иван Сергиев, есперантист