Една вечер, превъртайки програмите на телевизора, попаднах на предаване за Велинград. Интервюираха някаква чужденка на почивка в града. Питаха я за впечатленията от престоя в някакъв хотел. На въпроса на журналиста дали и харесва градът, тя отговори така: “Да, онази част, която е застроена от хотели, е прекрасна - добра архитектура, лукс, чистота, добро обслужване, вежливост и много цветя и зеленина. Изненадахме се обаче, когато разглеждахме града - разликата беше очебийна: лоши улици, още по-лоши тротоари, недостатъчно чистота, много неща лъхат на старо, неподдържано, вечерно време недостатъчно осветено. Останахме малко учудени от тази разлика”.
Стана ми малко криво, тъй като аз емоционално съм свързан с този град - в него съм израснал до завършване на висшето си образование и малко след това, а сега имам и малка имуществена връзка с петдесетина квадрата жилищна площ. Аз, също като чужденката, често съм обсъждал с познати този въпрос. Велинград е едно природна чудо - обграден от всички страни с вековни гори, бликащи десетки извори различна минерална вода, които са мечта за милиони хора, кристално чист въздух, спокойствие. Ако този град се намираше в една друга, малко по на запад държава, щеше да бъде световен курорт. Защо тук е така?
Има обаче и няколко грозящи обекти, които стоят като паметник, на управленческа, най-меко казано некадърност. Ето няколко от тях:
Първо - паметникът на грандоманската глупост - стърчащата в центъра на града сграда, проектирана като “Дом на културата”. Мисля, че вече повече от тридесет години стърчи и грози всичко наоколо, местни и гости минават край нея и само цъкат с език. Управниците се нижат през годините и отминават, без да оставят каквато и да е следа. А тази сграда, след като е изградена и преди да рухне, да се сгромоляса върху главите на всички такива безследници, трябва да се съживи. Възможности има и то много, средства за доизграждането и могат да се намерят, но трябва компетентна инициатива. Трябва въпросът да се реши, но не на парче, а цялостно. Нужни са хора.
Второ - недостроената част на хотел “Здравец”. Години минават и никой не повдига въпроса “Какво става?”. Имало дело, но то до сега трябваше отдавна да е приключило. Погледнете само тенекиената ограда откъм главната улица - прилича на изложба за грозота. А на ъгъла са поставени 4-5 боклукчийски коша, покрай които през лятото трябва да се минава с противогаз. А до тях е открит ресторант. Евала!
Трето - старото футболно игрище до плажа. В младежките си години там играех с младежкия отбор, а след това и в големия до отиването ми в университетския футбол. Тогава още имаше идея теренът да се направи с топла минерална вода (отопляем), да се построят красиви трибуни, включително над р. Луковица и др. Представете си какъв наплив на футболни отбори ще бъде през зимата - терен със зелена трева за радост и красота. Сега там е напълно занемарено и грозно. Откъм улицата се виждат някакви недостройки от много години и пак една “тараба“. И пак в центъра на града.
Четвърто - старата сграда на “Клептуза”. От покрива й всеки момент ща паднат парчета и не дай боже да попадне там посетител. А каква красота беше тази сграда? Седи си тя така и чака да падне в езерото. Добре, че е строена масивно.
Пето - гледам градинката на централния площад. Виждам разместени каменни плочи, неподдържана растителност, липса на поне малко зелена трева, често непочистена добре. Но нали това е мястото, посещавано от всеки гост на града? Защо е така? И още, и още, но за човек като мен, неживеещ постоянно в града, стига.
С името на най-големия роден и израснал в града - Николай Гяуров, прославил името на България и на Велинград в цял свят, може и трябва да се почука на множество местни и в чужбина врати и съм сигурен, че в много случаи отклик ще има. Сигурен съм, че и сегашната държава ще откликне. И представете си един конкурс за млади оперни певци - баси и баритони - на името на Николай. Ще има световен отклик, тъй като нашият съгражданин и сега се счита за един от най-великите на 20 век. И колко още неща! И хотелите ще бъдат пълни с интересни и платежоспособни посетители.
Градът има нова управа, нов кмет. Проблемите са тежки, но да се надяваме, че новият кмет има яка гърбина. Ще издържи ли или ще марширува с отминалите? Нужно му е да се заобиколи с немного, но умни, интелигентни и инициативни хора, каквито в града има. И да не се гледа партийно, а в интерес на всички, като цялото население, гостите, дошлите за здравословна помощ и други се приемат като една обща партия и се защитават интересите им.
И да нe се забравя рекламата. Постоянно чуваме за Банско, Пампорово, Боровец, Ковачевци и др., за Велинград нищо или съвсем анемично. В съвременния свят рекламата е всичко - различна по вид и обхват. Преди години, по повод юбилей на Велинград, беше отпечатана една красива брошура със забележителностите на града с обяснения на английски, немски и руски език. Сега вече има и нови красиви обекти и тя може да бъде допълнена, раздадена на всички хотели, където може да се разпространява и с цена, от която да печелят и хотелите и градът.
Надежда има и трябва да се вярва. Та нали, дявол да го вземе, надеждата умира последна! Николай Антов,
адвокат, Пазарджик