Изминаха 55 г. от онзи ужасен за горските стопанства от Западните Родопи ден, когато незапомнено природно явление - смерч, помете стотици хиляди куб. метра иглолистни дървета. Очевидците на това страшно явление си спомнят как на 29 май 1961 г., в 16.55 часа за кратко време небето се стъмва, въздухът се завихря и помита всичко пред себе си. Бурята поваля дърветата като покосени и кръстосани по земята тела, изкоренени и изпочупени. Този унищожителен ураган поваля около 30 000 дка първокласни смърчови и борови гори, като засяга в най-голяма степен горските стопанства Селище, Беглика и Широка поляна и в по-малка степен Вищерица, Чехльово, Ракитово и Велинград. Размерът на повалените дървета е приблизително 1 милион куб. метра. Най-сериозно е засегнато ГС “Селище” върху площ от 16 800 дка и около 400-450 куб. метра дървесина. За щастие на живеещите и работещите в този райони няма нито една жертва, с минимални щети върху домашния добитък и дивеча.
Стихията заварва ръководството на стопанството неподготвено за усвояването на дървесината и възстановяването на засегнатите площи. Но веднага след 1 юни, под ръководството на Окръжното управление на горите - Пазарджик с началник инж. Янко Узунов, започва трескава работа и е сформиран щаб. Незабавно беше спрян редовният дърводобив в съседните стопанства. По онова време директор в Селище е Илия Кадинов, зам.-директор инж. Филип Суганов, който впоследствие става директор, а гл. инженер е Иван Шаламанов. За своевременно усвояване на повалената дървесина са сформирани 8 горски участъци, като началник на най-отдалечения “Широк дол” е Никола Сачков, а на другите участъци са: инж. Иван Гагов, ивж. М. Ибраимов, инж. Хр. Субев, инж. Иван Иванов, Георги Вачев, Димитър Тончев и Видю Янчев, а след него Цанко Илиев. В ГТУ “Сърница” началник участък е Васил Сергев.
С Постановление на МС № 134/27.06.1961 г. районите на ветровала са определени за обекти с национално значение. Предоставя се възможността за снабдяване с предимство на ГСМ, машини и техника - моторни триони “Дружба”, “Урал”, трактори ДТ-54, държавен и нает обоз. С постановлението бяха завишени всички разценки за сеч, извоз и превоз на дървесината. Своя денонощен труд дадоха специалистите от нормативното бюро с началник инж. Т. Георгиев. Привлечени бяха работници от съседните на Селища села и градове: Сърница, Побит камък, Медени поляни, Велинград, Ракитово, Белово, Сестримо, Вървара, Цветино, Кръстава, дори от Банско, Разлог, Филипово, Осеново и др.В кратък срок бяха построени дървени бараки, доставени бяха фургони, легла и завивки за работниците от Широк дол през Побит камък и Дерменка до Кара тепе. Във всеки участък бяха осигурени столови за изхранване на работниците и служителите и един централен стол в Селище. Изплащането на заплатите се извършваше от касиерите Тома Костянев, Димитър Дразлев, Йорданка Алексиева и Божик Терзиев непосредствено на терена. Техническият персонал беше мобилизиран и комплектован за незабавно отпочване на лесокултурните мероприятия. Само за малко повече от 2 години, след много безсънни нощи и ежедневен упорит труд дървесината беше усвоена, без да се допусне сериозно похабяване на качеството й.
Приз трудния зимен период от декември 1961 до март 1962 г. беше извършена сериозна подготвителна работа по разчистване на пътната мрежа от падналия обилен сняг, натрупване на запаси от едра и средна дървесина на междинни складове и подходите към въжените линии, за да се обезпечи ритмичен извоз и превоз до заводите, фабриките и минните предприятия. Създадена беше съвместна организация с ДАП - Велинград за транспорт на две смени - дневна и нощна. Изпращаше се дървесина при минусови температури, дори на осветление с фенери, петромакси и борина, но не беше допуснато неизпълнение на графика.
Построени бяха две въжени линии в ГТУ “Широк дол” и лебедки за извоз в Дивите кози, Усойна река и Кара тепе. Монтажът и демонтажът се извършваше под ръководството на младия специалист от София инж. Димитър Величков с помощта на гл. механик към РДГ инж. Макавей Добрев.
В тази тежка борба за преодоляване на последиците от смерча трябва да отдадем заслуженото внимание на хората, влези дейно участие. Принос в това дело имат и лесовъдите Алекдандър Китов, Никкола Вригазов - прослужил целия си трудов стаж след това в ГС “Селище”, Никола Милчев, Петър Пиперов, Георги Чилев, Страхил Лазаров, Ангел Маринов, Искрен Юзбашиев, ръководителите на сечища и зав. временни складове - Иван Калпазанов, Галин Венкин, Димитър Каравеликов, Борис Денев, Георги Пачалов, Тодор Ролев, Вангел Юруков, Щерю Карабожиков, Иван Санкев, Кирил Захариев, Мехмед Скендеров, Борис Тетимов, Илия Карталов, техн. рък. Георги Денизов и гл. счетоводители Василка Драгова, Мария Янкова, Васил Тончев, Димитър Попов и Йорданка Лазарова. В другите служби работиха Георги Кондев, Мария Малинова, Петър Папанов, Недялка Папанова, Мария Пренджева, Анна Пиперова и Винка Чорбова. Домакини бяха Трендафил Тончев, Ангел Генов, Мустафа Кавунски, Неджип Ходжов, Йосиф Кининчев и Йордан Авджиев, а снабдители Славчо Стоилов и Галчо Йовчев.
Непоследствен контрол и участие в организацията беше осъществен от страна на РДГ Пазарджик от заместник началниците инж. Асен Терзов и инж. Борис Марин и специалистите инж. Спас Спасов, инж. Димитър Бояджиев, инж. Търпо Попов и др.
Общо през върховия момент в тази дейност работеха повече от 600 горски работници, над 100 чифта държавен и над 30 чифта нает обоз, 25 работници по направа на горски пътища, над 50 души ИТР, както и над 10 горски стражари и надзиратели. През летните месеци на 1962 г. участваха и ученически бригади по почвоподготовка и залесяване от ТГС “Христо Ботев” и гимназия “Васил Левски” Велинград, от Пазарджик и София, като средносписъчният брой наброяваше 1256 и съответно 791 човека.
Всички тези усилия допринесоха за своевременното усвояване на дървесината и освобождаване на площите за лесовъзстановяване. Извършена бе почвоподготовка и залесяване на над 2500 дка. Осигурени бяха необходимите фиданки от разсадниците на стопанството, както и от тези във Велинград, Белово, Юндола, Ракитово, Батак, Равногор, Рилски манастир, Панагюрище, Карлово, Боровец, Банско, Елин Пелин, Разлог, Сапарева баня и др. Дейността по лесокултурните мероприятия се ръководеше от горските надзиратели Иван Драев, Стою и Васил Петакови, Мустафа Бичков, Ресим Торбев, Владо Попов, Никола Мавриков, М. Съртев, Коце Мавриков и др.
Продоляването на последствията от смерча на 29 май 1962 г. беше резултат от изключителните усилия на всички работници и служители и най-вече на ГС “Селище”, както и помощта от съседните горски стопанства. Няма по-голяма награда за този всеотдаен и благороден труд от прекрасните млади гори, покрили раните от някогашната жестока природна трагедия в сърцето на Западните Родопи.
инж. Страхил Лазаров