Всеки знае двете дървени мостчета над река Луковица: този на ”Вельова баня” и другия - малко по-надолу по реката, под къщата на Захови.
Състоянието и на двете мостчета е трагично. Вижте на снимките моста на „Вельова баня”, което е имитация на мост. Да не говорим за цялата грозотия наоколо, макар че по него се влиза в парка край банята, за който наскоро се потрошиха много европари.
Не по-малко трагично е състоянието на другия мост: счупени дъски, зейнали дупки, изгнила дървесина, която всеки момент може да се счупи и откъсне. А по този мост ежедневно минават много хора, които предпочитат да скъсят пътя от ул. ”Гоце Делчев” до центъра, като слезнат по стълбите, преминат по моста и вървят на сянка по главната улица ”Хан Аспарух”. Във всеки момент там може да стане нещо трагично и непоправимо, особено като се има предвид, че наоколо няма и осветление.
И по двата моста минават (или може да минат) деца. Те направо могат да пропаднат между дупките и изгнилите дъски на пода.
За мен е недопустим фактът, че това се търпи толкова много време от всички т.нар. ”отговорни фактори”: общинска администрация с всичките нейни контролни органи, общинските съветници, всички защитни организации за децата. Всички те проявяват престъпно бездействие, мълчание, безобразно нехайство. Докога? Може би, ако недай си Боже, се случи нещо трагично, чак тогава тези фактори ще се правят на много загрижени за хората?! Само че тяхно задължение е да не допускат това да се случи.
А и нима това е толкова сложно и скъпо? Как може на “Стария чарк” моят комшия Георги да направи едно здраво дървено мостче, а в града никой да не си мръдне пръста?
И става дума за дървени мостчета в царството на дървообработването! Нима е толкова трудно многобройните дървообработващи фирми да подготвят елементи за един мост (по проект!), да ги дарят на общината, а майстори да сглобят от тях мост? Така, както е по света, където има толкова красиви образци.
Аман от кухи хвалби колко европари са били усвоени?! Много по-важно е какво точно си направил (или не си направил) с тях! Ето защо този въпрос не търпи никакво отлагане за неопределено време. Той трябва да се реши сега, веднага! Защото може да стане непоправимо късно.
Иван Велчев