“Времето лети, а човешкият живот е толкова кратък...”
Н. Гяуров

Годините като мъниста нижат се.
Годините се трупат като пухкав сняг.
Годините с крила на бърза птица са,
примамливи мечти, реки в лудешки бяг.
Години радостни, ту тъжни като стон!
Години луди, като необязден кон.
Една юзда за вас ковач да изкове,
та с ней, макар за миг, да може да ви спре!
***
Николай Гяуров ни напусна! Секна “златният глас”! Светът опустя!... И Велинград... притихна... Останаха спомените - истинска жарава. Връщаме ги ... и пак сме с него. Обичан, близък... и толкова далечен!
***
Село Лъджене... Вечерта хвърля тъмен воал. Наоколо е нереално и мистично. Една мелодична песен се носи от черковната градинка. Кой пее? Човек или ангел! Не, това е синът на кака Марияна...
***
Свободата идва в Чепинското корито. Младежите пеят възторжено в ремсовия хор. Един глас, особено красив и топъл, се извисява над всички. Гласът на младия им диригент Николай. Георги Алексиев-Гецата и Мито Маргов, и двамата вече прехвърлили комсомолска възраст, току що слезли от Балкана партизани, се крият в задните редици и пеят заедно с младежите. Малкото влакче пълзи по стръмния железен път и ги откарва в Якоруда, Белица, Разлог, Банско. Изнасят концерт след концерт.
***
Ресторантчето край плажа е приютило малък кръг негови приятели. Предстои им първата раздяла с Николай. Постъпва в Московската консерватория. Те са радостни и тъжни. Той пее руската песен “Мама” и сълзи се ронят по лицето на неговата майка...
Идва денят за пътя към Москва. Влакчето е на перона. Николай е тъжен. Бай Ангел Герин, неговият пръв учител по музика и приятелите му насила го качват в него.
***
Неусетно се изнизват годините. Занятията в консерваторията го задържат в Москва. Връща се през ваканциите. Част от тях прекарва в Селище с родителите си. Лови риба. Вечерите са невероятни! Броди из гората. Пее песента на Глинка “Не изкушай меня!” и още много, много други.
Борът свежда глава. Звездите заблестяват по-ярко. Хармонията... хармонията е неотразима. ***
Талантът му зрее. Красивият му глас придобива изящна артистичност. Успехите не закъсняват. Париж 1966 година. Печели Голямата награда и титлата “Човекът със златния грас”. Приятелите му ликуват! Чакат го на летището и просто го отвличат. Тогава той е само техен.
***
Гимназия “Васил Левски” - светилище, огнище и втори дом на поколения млади хора. Тук е учил и Николай и това ни прави горди! Денят в училището енеобикновен. Предстои ни среща с Николай, “Човекът със златния глас”, това вълнува и респектира. И ученици, и учители са притаили дъх!
Пред нас стои той. Толкова обикновен и толкова необикновен. Красив като Аполон! Внушителен, с Лермонтовска брадичка. Оглеждаме се в големите му зелени очи и търсим отговори. Не ни поучава. Съветва ни, като по-голям брат. Напътства ни да учим езици, да се грижим за таланта, който имаме. Да “грабим” с пълни шепи знания - залог за бъдещето.
***
Последен училищен звънец. Сега накъде? В час по литература ни гостува баба Елена Вапцарова. Рецитирам “Песен за човека”. Една сълза се търкулва по набръчканото й лице. Прегръща ме: “Момиче, ти трябва да учиш за артистка”. А Николай ни беше казал: “Грижете се за таланта си.”
Да опитам във ВИТИЗ! Георги Попов, режисьор в самодейния ни театър, ме окуражи. Предложи ми: “Да отидем при Николай, той да те чуе. Николай е не само велик певец, но и велик актьор.” Помислих, че се шегува.
Булевард “Дондуков”. Тук е домът на Николай. Звъним. Канят ни да влезем. Посреща ни божествено пеене. Николай репетира, на пианото му акомпанира Златина. Репетицията продължава. Притихнала слушам, а сърцето ми бие... Чувствам се толкова малка и незначителна...
***
Миланската скала отваря широко врати за Никой Гяуров. Блестящи спектакли, успехи, слава. Въпреки това не забравя корените си. Подарява пиано на читалището. Изпраща покана за Милано на близкия си приятел Георги Алексиев. Посреща го и го обгръща с внимание. Изповядва, че му липсва красотата на Родопите, тихия шепот на реката в Селище. Опитва се да я замени с Ада - огромна, но много студена река в Милано, усещането е друго...
Николай работи много. “Гласът не е инструмент. Колко компоненти са необходими, за да се получи идеалното! Публиката е жестока. В един спектакъл те аплодира, в друг може да те унищожи...”
Идва денят на премиерата на “Дон Жуан”. Поток от богати хора приижда в Скалата, респектираща със славата си и със своята недостъпност. Тук се оставят цели състояния! За съжаление, много почитатели на операта никока не са влизали в Скалата. Билетите са недостъпни. Залата се изпълва. Тоалетите и бижутата на дамите излъчват сияние. Абонатите на Скалата, ценители на оперното изкуство, държат в ръцете си партитури.
Въздухът трепери от напрегнато очакване. За това допринася и участието на Николай Гяуров. Признат и приет от итаиланската и световната публика. В ролята на Дон Жуан Николай е недостижим! Публиката бурно го аплодира за серенадата на донна Анна. Изпълнява я фантастично.
Арията действа като шок! Минути на пълно вцепенение. Избухва вулкан от аплодисменти. Публиката бурно и неистово го аплодира: “Вива Моцарт! Вива Джауров!”
“О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!” Овациите продължават цели двадесет минути. Много пъти излиза Николай с партньорките си. Залата скандира: “Джауров соло, вива Джауров!” Зад кулисите е джунгла от камери. Тълпа от почитатели чакат за автографи. Аплодират го! Николай минава през блестящ шпалир. Но той е капнал от умора...
***
Заедно с лятото във Велинград идва и Николай със семейството си. Не пропуска да посети читалището и библиотеката, първите му духовни и творчески хранители.
Един обикновен работен ден на библиотеката се превръща в празник. Посещава ни Николай Гяуров. Невероятно е, но той е тук, пред нас. Обаятелен и внушителен! Вярно, ваканция е, но той пак работи. Предстои нова постановка на Скалата - операта “Атила”. В ролята на Атила ще бъде той. Поиска материали за новия си герой. Атмосферата се изпълва с чара на човек, орисан от Бога.
***
...И така - роли, спектакли, турнета и труд, много труд! От различни краища на света валят покани, от Буенос Айрес искат да го чуят отново. Къде е Аржентина, къде е Милано. Летец трябва да си! Ангажиментите на Николай не свършват!... Времето лети, а човешкият живот е толкова кратък!...
Севда Кадинова