“Готови сме за началото на новата учебна година”, заяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева по време на семинар за журналисти в Гранд хотел “Велинград” на 9 септември 2016 г. Тя благодари на екипа на МОН за сериозната работа за осигуряване на безпрепятствен старт на новия образователен закон. Законът ще навлиза поетапно до 2020 година, което дава време за обмисляне и за преходен период, благодарение на който ще влизаме все по-подготвени във всеки следващ етап, каза М. Кунева и напомни, че тази учебна година реформата ще бъде в първи и пети клас.
Тя изброи част от трудностите, преодолени от новия екип на министерството. На първо място работата по държавните образователни стандарти, където са били готови само 3 от общо 11, но вече може да се твърди, че няма нито един претупан стандарт. По проблемите с буквара за първи клас и реда за изучаване на буквите е взето бързо решение, което ще позволи на съставителите и издателите да си свършат работата и учебната година да започне нормално. Близо до 15 септември ще бъде факт и учебникът по история за петокласници, така че според министърката забавяне няма да има.
През учебната 2016-2017 г. първокласниците ще бъдат 66 611, което е с около 900 по-малко. Общият брой на учениците в българските училища е около 719 000. Ремонтите продължават в около 30 учебни сгради, но е създадена организация за провеждане на учебните занимания.
Меглена Кунева припомни думите си при встъпването в длъжност през февруари тази година, когато каза, че няма да допусне хаос в системата. Тя отправи молба към учители, родители, ученици - да питат Министерството на образованието за всичко, което ги интересува от поредността на учене на буквите до кой избира учебниците и каква е разликата между учебник и помагало.
Г-жа Кунева сподели част от изводите на проучване на тема “Учене през целия живот”, извършено от МОН. Данните сочат, че българинът престава да учи на 31-32 години, което е лош прогностичен белег за икономиката на 21. век и сериозен знак към висшите учебни заведения. Като основна цел министърът постави пазарът на образованието да се срещне с пазара на труда. Например реализацията на завършилите висше образование в сферата на туризма в момента е едва 20%. “Ако продължим да подкрепяме този прием, няма да е добре и няма да честно”, каза М. Кунева. Приемът във ВУЗ е редуциран с 9000 бройки, защото студентите намаляват. Решение на самите висши учебни заведения е кои специалности да закрият, но не може навсякъде да се учи всичко, подчерта министър Кунева. Тя обърна внимание и върху голямата “ножица” при финансирането на различни специалности, посочвойки, че отпусканите от държавата средства за специалност “Медицина” са 10 пъти по-големи, отколкото за специалност “Педагогика”. Последните класации на университетите по света показват, че България няма много с какво да се похвали по отношение на висшето образование.
В семинара във Велинград на 9 и 10 септември взеха участие зам.-министрите Диян Стаматов, Красимир Киряков и проф. Иван Димов, целият политически кабинет на МОН, директори на дирекции и експерти. Тема на работната среща с журналисти от столичните медии беше Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж” и възможностите за финансиране, които тя предоставя. Зам.-министър Красимир Киряков подчерта, че въпреки изоставането на работата по програмата, заварено от настоящия екип на МОН, има реалистичен управленски план, като за наваксване на изоставането се договорят 50% от средствата в началото на идната година. Зам.-министър Диян Стаматов съобщи, че от догодина приемът на първокласници в големите градове ще бъде според адресната им регистрация, каквато в момента е практиката в Бургас. Отговарящият за висшето образование зам.-министър Иван Димов информира, че 3 пъти се е увеличил броят на студентите от българската диаспора, което МОН ще продължи да насърчава.
Елена Баева