С уникалното си разнообразие и удивителна красота българската природа е истински феномен, какъвто рядко се среща по света. Малка е нашата родина България, но в мислите ни тя е необятна. Иска ни се да надзърнем и опознаем всяко нейно кътче, което има и героична история.
Членовете на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) от Велинград под ръководството на о.з. майор Костадин Златев за пореден път сме на автопоход в последния ден на август.
Пристигаме благополучно в Банско, в полите на Пирин - една от най-красивите планини в България. Градът заслужава нашето възхищение с новия модерен облик - нова архитектура, многобройни хотели, навсякъде подредено с вкус и чистота.
В центъра на Банско с преклонение спираме пред паметника на Никола Йонков Вапцаров и поднасяме цветя. В кратко слово Мария Милова припомни моменти от трудния живот на поета. Роден е през 1909 г. в едно от най-знатните семейства в града. За слабичкия романтичен юноша идват суровите казармени години в Мроското училище, тежкият трудов живот и нелеката битка за хляба. Основните понятия “живот”, “свобода” и “вяра” в неговата поезия са вплетени с обич към хората. Сърцето на поета замря завинаги в зловещия казармен тунел на 23 юли 1942 г.
Друг радетел на българщината е Паисий Хилендарски. Едва ли има някой истински българин, партриот и родолюбец да не знае, че той е написал първата българска история “История славянобългарска”. На централно място в Банско му е издигнат внушителен паметник, изграден през 1976 г. Заставаме с дълбоко преклонение пред него. В знак на признателност към великото му дело за него са направени паметници в Самоков, от ученици и учители в Алеята на Възраждането във варна, в Борисовата градина в София и в други градове.
Посетихме и черквата в Банско, която има дългогодишна история. Построена е преди нахлуването на турските нашественици в българските земи, но е запазена с ценни иконописи, съхранени във времето.
В двора на черквата е построен бюст-паметник на друга водеща личност в българската поезия - Пейо Яворов. В кратка беседа Мария Милова подчерта, че той е творец с изключителна сила на художнествената символика и самоизява, оказал повратно влияние в развитието на българската литература.
След пътуване сред природните красоти пристигаме в местността “Бъндарица”, а по-нетърпеливите се отправят по стръмната пътека към Байкушевата мура. Ех, връх Вихрен! С име на вихър, но за нас недосегаем.
Изпълнени с приятни впечатления и преживявания се отправяме към Велинград. Мила Родино, ти си земен рай! България завинаги!
Мария Милова, секретар на СОСЗР