Нидал Алгафари представи романите си “Боже, защо Господ лъже” и “Аллах, милост нямаш ли” на среща с Ротари клуб - Велинград на 22 ноември 2016 г. Писателят с майка българка и баща сириец разказа накратко за работата си като кинорежисьор в телевизионните предавания “Ку-ку” и “Наблюдател”, филма “Ла донна е мобиле” и за годините, през които се е занимавал с кризисен пиар на политици от целия политически спектър. “Отказах се, защото осъзнах, че съм “опаковал” съдържания, които се оказаха не най-читавите”, обобщи политическия си опит Нидал Алгафари.
Историята на неговата трилогия, от която до момента са излезли двете книги, започва с есе на дъщеря му. Темата “С какво се гордея, че съм българка?” кара Нидал Алгафари да погледне към миналото, към вярата, обредите и традициите на нашите деди. Там открива забравените и малко познати обичаи на калушарите - мъжка чета, която в дните от Коледа до Богоявление обикаля къщите и лекува с танци. Историята на калушарите разказва как нашите деди с мъдрост да успели да съхранят езическите вярвания и да приобщят към тях църквата, а не обратното, твърди Нидал Алгафари. Самият той е християнин, но критикува търговците в храма, срещу които е бил и Исус Христос. В сюжета на втората книга “Аллах, милост нямаш ли” присъстват теми и проблеми от историята на по-младата религия - исляма.
Писателят пожела сам да даде отговор на вечния въпрос “Какво иска да каже авторът?”. Първата му задача е да покаже обичаите на нашите деди, а втората е да “изправи” образа на чорбаджията-изедник. “Чорбаджия” идва от “чорба” и означава човек, който е раздавал чорбата (храната) - според Н. Алгафари това са заможните хора, които са помагали за съграждане на разрушените църкви и параклиси, за създаването на килийните училища, за спасяването на селища по време на робството.
Книгите не са исторически, но са исторически достоверни, подчерта авторът. Те разказват вълнуващи любовни истории за “красиви севди”, продължаващи и в последната част на трилогията, която предстои да излезе.
Елена Баева