Още преди България да се превърне в свободна страна чрез елегията “Борба“ Христо Ботев ни показва мащабността на робството по целия свят, макар и останалата част от него да не е била под нечие чуждо владение. Така и до днес, въпреки че живеем в свободни страни, ние продължаваме да робуваме.
Свободата не е само в това в каква политическа ситуация се намираш, а също е свързана с свобода на мисленето и изразяването на собствено мнение, с правото сам да избереш как да прекараш времето, което ти е отредено, както и хората, с които да бъдеш. Но всяка свобода носи със себе си доза отговорности и ограничения и макар и да не го съзнаваме напълно, ние сме роби на съвременния свят, на технологиите и новостите, на морала си.
В днешно време светът е сложна система, изграждана доста трудно през годините. До днес той е преминал през хиляди преврати, войни, искания, за да достигне до съвременната си версия, в която думата е дадена на народа, цари равноправие и толерантност, премахват се границите и се търси цялостно обединение. Човекът има свободата сам да реши дали иска да бъде престъпник, маниак, обикновен или специален, добър. Ако реши, може да знае толкова, колкото поиска за всичко и всеки, може да помогне на един, на двама, на хиляди, на целия свят, а може и да му навреди. Човек има правото както да бъде известен, търсен, знаещ и можещ, така и забравен и несъществуващ или просто работник някъде си за някого си. И макар и не всеки да го осъзнава, свободата е дар, несравним с нищо друго, или както е казал Дон Кихот на своя слуга: “Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага… С нея не могат да се сравнят нито съкровищата на земята, нито в морето. За свободата… може и трябва да се жертва животът“. Тук ще е добре да спомена, че трябва да благодарим на много личности от миналото до днес, включително и на нашите родители, че са ни я дали.
И въпреки това постижение на съвременността и технологиите, които спомагат осъществяването му, ние не можем да се отскубнем от робското. Дори и да премахнем останалите външни фактори, то остава в същността ни. Човекът е роб на технологиите. С всяко ново изобретение за масово потребление се създават нови права, редом с нови задължения, обусловени в закони, които трябва да се спазват. Вярно е, че това е свързано с безопасността на човека и за това не желая да го представя като недостатък. Друг е въпросът, че поколение след поколение, животът на хората става все по-пряко зависим от технологиите. Постоянното им използване им дава контрол над нас, превръщайки ни в роби, без да го осъзнаваме.
Въпреки всички свободи, които уж са ни дадени, има страни, в които човек си остава под чужда власт (и не говоря за например колониите на Англия, а за владетелите на същите тези страни). С по-голямата свобода настъпва и още една проблемна ситуация - тероризмът. И въпреки всички мерки за сигурност, ние оставаме роби на човека, които е решил да се занимава с това.
И ето, че стигаме до основният проблем. Робството на самия себе си. Защото човекът винаги е бил и ще продължава да бъде роб на собственото си съзнание. Ако ти си достатъчно ограничен от начина си на мислене, и с цялата дадена ти свобода няма да успееш да се откъснеш от стереотипа и да отключиш съзнанието си за нещо напредничаво. Според мен точно това е имал предвид и Ботев - никой не е бил достатъчно смел да промени нещата. Страхът ни прави роби на всичко, което се крие в същността му. И моралът. Всичко онова “Така се прави, не по другия начин”, всички онези правила на обществено мнение, които трябва да спазваш, ако не искаш да те сметнат за луд. И фактът, че всеки отрича истината - никой не може да бъде напълно нормален, ако е себе си. И защо тогава, когато сме толкова свободни и равноправни, моралът ни спира да кажем истината. Трябва ли да се страхувам да доближа някого, само защото не ми позволява разумът?
В днешно време свободата има ново значение, различно от това в стария свят. Но тя винаги върви заедно с робството, което се таи у човека. И се чудя защо никой не се е запитал някога ще спрем ли да робуваме на самите себе си и на стереотипа, които сами сме си изградили.
Калина Благова, 11 клас
СУ “Св. св. Кирил и Методий“