През изминалата седмица “Чепинец” претърпя две загуби с резултат 4:1 - като гост на “Балкан” Ботевград на 10 май и като домакин на “Велбъжд” Кюстендил на 13 май. Вече няма място за никакви сметки: “Чепинец” напълно загуби всички шансове да се пребори за оставане в лигата. Оставащите последни 3 кръга от първенството нямат никакво значение, защото натрупаните до момента 18 точки са крайно недостатъчни. За велинградския тим всичко приключи и посоката е една – „А” областната група.
Защо опитът да се запази мястото на „Чепинец” в ЮЗ Трета лига се оказа неуспешен? Защо мисията се оказа невъзможна? Защо заявените от треньора Атанас Стоилов като крайна цел 36 т. се оказаха мираж?
Всичко започна от времето, когато преди години отговорните фактори в управлението на ФК „Чепинец” начело с тогавашния кмет Иван Лебанов решиха, че отборът трябва да бъде в Трета лига (тогава „В” група) на всяка цена, без значение дали това е от полза за развитието на велинградския футбол. Само и само да се начеше нечие его и някой да се бие в гърдите, че отборът го има, се стигна до там да се наемат чужди треньори и футболисти извън Велинград. Така няколко години подред се закърпваше положението, но се наливаше вода в каца без дъно, защото футболът в града ни не помръдва. А тъпченето на едно място всъщност е връщане назад! Погрешната политика доведе до там, че детско-юношеската школа спря да произвежда добри местни футболисти, а ако все пак се появяваха някои надежди, на тях не им се даваше възможност да заиграят в мъжкия тим и те тръгваха към други отбори. Натрупаните грешки и липсата на правилна стратегия в работата с деца и юноши превърнаха „Чепинец” в отбор от наемници, в който местните футболисти не бяха повече от 3-4 души в титулярния състав. Това повлия негативно и на тренировъчния процес и подготовката на играчите, което пролича в слаби игри и лоши резултати.
В конкретния случай за това футболно първенство ситуацията беше ясна още в началото. Без добре подготвени футболисти и със 17 загуби от 17 мача и 0 точки беше изключително трудно да се направи нещо, за да се спаси отборът. Наемането на треньора Атанас Стоилов от София, който доведе със себе си 15-16 футболисти извън Велинград, не помогна и основната причина е в загубените точки от домакинските мачове. „Чепинец” пропусна да прибави цели 11 т. към актива си, които може би щяха да му бъдат достатъчни за спасението. Това обезмисли и доброто представяне на отбора при гостуванията, откъдето тимът донесе 8 точки. В крайна сметка усилията се оказаха напразни и поставената цел не беше изпълнена. Освен разочарованието от този факт, ще трябва да се преглътнат и изхарчените няколко десетки хиляди левове за издръжката на мъжкия отбор, докато за детско-юношеската школа се отделяха жълти стотинки. Ръководството на клуба в лицето на УС с председател кмета Костадин Коев е длъжно да обясни дали имаше смисъл всичко това?
„Чепинец” и друг път е изпадал в областната група и след година или две пак се е завръщал. Отпадането не е толкова страшно и фатално. Жалкото е, че през годината беше разбита школата, която създава местни футболисти. Фактите са красноречиви! Единствените велинградчани, които влязоха в игра през пролетния полусезон бяха Васил Содев и Николай Петричански. Към тях може да се прибави и велинградският зет Христо Сталев. Както се казва, коментарът е излишен! Как да се развива при това положение велинградският футбол?
През новото първенство предстои участие на „Чепинец” в „А” областната група. Едва ли треньорът Стоилов и неговите пътуващи момчета ще останат в отбора. Те най-вероятно ще потърсят своята реализация в някой друг тим от град в Югозападна България. Сега е моментът да се види класата на юношите старша възраст на „Чепинец”, които спечелиха областното първенството в тяхната група. Тези момчета могат да станат основа на един нов отбор, съставен от местни футболисти. Само времето и правилната работа с тях ще покажат колко ще се развият и докъде могат да стигнат.
Темпо