35 години след като Цвета Шуманова-Дамянова дарява къща и имот в центъра на родния си Велинград, една от нейните заръки най-после е факт. На 18 май - международeн ден на музеите, в Къщата на Цвета отвориха врати 3 ателиета за приложно изкуство. В тях майстори ще учат деца на български народни занаяти: Айка Дивова от Драгиново ще им показва тайните на тъкането и работата с плъст, Ани Попова ще работи заедно с тях в ателието по грънчарство, а с Альоша Кадьов ще овладяват трудното и красиво изкуство на дърворезбата. Ще има и специална група за оцветяване на заготовките за ателиетата, ръководена от Кръстьо Мичев. Така българската традиция, която Цвета Шуманова цял живот е следвала и пазила, ще продължи да живее в новия век и новото поколение българи-велинградчани.
Ателиетата за приложни изкуства са в приземния етаж на къщата и за ремонта на помещенията много труд са вложили Историческият музей и общината. Откриването започна със спомен за дарителката Цвета Шуманова, за чийто живот разказа Надежда Ангелова, уредник в музея. Тази година се навършват 120 години от раждането на Цвета в семейството на Здравка и Тодор Шуманови. Тя учи в Лъджене и Пловдив, 3 години учителства в родното си село, а после любовта към плетенето, шиенето, тъкането, бродирането я отвежда в Модната академия в Дрезден и към специализиране по машинно тъкачество в Лайпциг, Германия. След това започва да учи медицина в швейцарския град Берн, като успоредно с това води часове по ръкоделие и постъпва във фабрика за текстил и бродерия. Получава диплома за рентгенов техник в Цюрих, омъжва се за Константин Георгиев от Банско и през 1933 г. двамата заминават за САЩ. Цвета прекосява океана заедно с колекцията си бродерии, купува стан, започва да тъче и в разгара на голямата икономическа криза отваря малко магазинче със стоки, в които вплита багрите и красотата на българските шевици. Младото семейство губи всичко заради кризата, но “любовта към България ни дари с кураж”, споделя Цвета. Надмогнала трудностите, тя прави над 100 изложби в различни американски градове, изнася лекции, прави копия на картини на любимия си художник Владимир Димитров-Майстора, извайва скулптури. На 14 декември 1955 г. на церемонията по приемането на България в ООН Цвета Шуманова носи българския флаг и излиза на трибуната в собственоръчно ушита и избродирана национална носия. 50 години тя популяризира българското изкуство в САЩ, 17 пъти се връща в България, а през 1972 г. прави първата си изложба във Велинград. 10 години по-късно със съдействието на Людмила Живкова Цвета Шуманова построява къщата в центъра на Велинград и я дарява на НДФ “13 века България”. Дарява и тъкани, картини, скулптури, плетива, станове, за да бъде продължено делото й. Още много може да се разказва за тази изключителна жена, както го прави и изложбата “Дарителката Цвета Шуманова”, която вече е експонирана за постоянно до ателиетата.
Поздравителен адрес от кмета Костадин Коев до Историческия музей връчи Марияна Зинкова, която определи възраждането на ателиетата като символичен мост между миналото и бъдещето. Вълнението, че изпълняват волята на дарителката, споделиха директорката на музея Снежана Велева и етнологът Георги Куманов. Всеки от гостите на откриването получи ценен дар - малка покривка с щампа на българска шевица от Цвета Шуманова.
Ателиетата вече работят, а следващият етап е организирането на лятно училище за децата, които проявяват интерес към българските занаяти.
Елена Баева
Сбъдна се един от заветите на дарителката Цвета Шуманова
