Тържеството за 80-годишнината на Плажа и неговото наименуване на името на Йосиф Шнитер беше подробно отразено във вестника и аз не бих искал да го повтарям. Повод за моята статия е вълнуващото изказване на тържеството в Къщата на Цвета на внучката на Йосиф Шнитер - професор Мария Шнитер, в което тя напомни за нейното (а значи и за нашето) детство и как то беше свързано с този плаж!
За нас плажът не беше само басейн, техническо съоръжение, а място за социални контакти! „Ще се срещнем на плажа!” беше уговорката ни за деня, а „Ще се видим на чарка!” - за вечерта.
Ние знаехме кога и къде отсядат на плажа местните „батковци”-чешити. На плажа идваха всички летуващи в града, защото тогава нямаше други басейни по т.н.”почивни станции” (с малки изключения) и този на плажа събираше „цялото курортно войнство”! Можеше веднага да видим кои са „новите” лица (и тела)!
Плажът беше и източник на „информация” и местни клюки, нещо като самостоятелна информационна агенция!
Сега е много модерно, за щяло и нещяло, да се говори за „европеизма” и как ние „сега сме влезнали в Европа”?! Има една невероятна снимка на Йосиф Шнитер (той е бил и фотограф, с изложби из Европа) как хора от околностите, с характерното си облекло, са посетили плажа и се оглеждат в него, в първия открит минерален плажа в Европа! Миналото и бъдещето! Нима това не е проекция на европейското още през 1937 година?
Входът на плажа беше от друго място, от горната уличка, която и сега не се отличава много от тогава, но това е друга тема. На входа имаше каса, лице, което късаше билетчетата от десетина стотинки! Хората влизаха и излизаха по бански, миришеше на топла минерална вода, защото тогава басейнът се пълнеше почти само с чиста вода, докато сега е ...малко различно!
Ние бягахме и се гонехме по пясъка на плажа, по този невероятно чист и ситен морски пясък, докаран специално от Варна!
Нямаше друг плаж в страната (освен този на „Динабад” в София), където басейнът да е с олимпийски размери (50 метра) и да има 3 трамплина (мисля, че бяха 3,5 и 8 м). Това позволяваше на плажа да се провеждат републикански и международни състезания по плуване, скокове във вода и водно спасяване! Именно тук се създаде една от най-добрата школа по плуване в България, начело с легендарния треньор Антон Митров - бате Тони!
Искам непременно да откроя един факт: плажът беше част от един комплекс, заедно с волейболното игрище и футболното игрище, от което го делеше една стена! И на плажа можеше да се видят много футболни звезди от онова време! Да припомня, че отборът на „Ботев” Пловдив от 61-62 г. нощуваше не в 5-звездни хотели (то въобще нямаше тогава хотел), а на пясъчното игрище, които наричахме „Шмиргела”! И почти всеки ден ние можеше да видим на плажа след тренировките такива звезди като Георги Аспарухов-Гунди, който тогава играеше в „Ботев”, Дерменджиев, Попов, Карушков и т.н. Разбира се, можеше да се видят и футболисти от други отбори, в т.ч. и чужди, които тренираха или в града, или на Белмекен!
А помните ли, че до построяване на лятното кино, на старото игрище са провеждаха всички концерти на естрадни звезди като Лили Иванова, Емил Димитров, Богдана Карадочева, които се съпровождаха от музиканти като Вили Казасян и бенда му и незабравимите сатирични артисти като Калоянчев, Парцалев, Мутафова…? Аз видях за първи път на живо Грета Ганчева (”Тумбалалайка”) именно на плажа!
На същото игрище се строяха и цирковете в града! И тъй като те стояха много дни, на плажа отиваха и циркови артисти! Помня един от водещите клоуни на цирковите програми, с псевдоним Фери, който по цял ден беше на плажа!
Като имам предвид и увеличаващия се брой на чуждестранните туристи в града, на този плаж както никъде другаде във вътрешността на страната (изключвам морето), можеше да се види такава богата палитра от известни личности от спорта и културата, както и чужди гости!
Да, тогава нямаше даже телевизия или не всеки имаше в къщи телевизор, нямаше интернет и компютри... Но така или иначе, плажът беше за нас мястото, където ние общувахме, виждахме света и други хора , спортувахме... Някои може би са се и влюбвали там...
И още веднъж трябва да благодарим на кмета Йосиф Шнитер, че е създал това съоръжение, превърнало се в един от символите на града, а сега носещо и неговото име: плаж „Йосиф Шнитер”!
Иван Велчев