Младата поетеса от Велинград Анна Лазарова вече от няколко години активно присъства в родното литературно пространство. Своите мисли, настроения и чувства тя изразява в стихотворна форма, но погледнати през очите на постмодернизма, развил се през последните години в съвременната ни литература. В нейните стихове понякога липсват главни букви, не се откриват и препинателни знаци, но както самата поетеса заявява: „Все пак поезията се създава от ритъма, не от точките!”. За нея връзката между текстовете, смесването на стилове, на езици и кодове, бягането от правилото, от класическия закон в полза на несъздаваното досега, са двигатели на текста.
Анна Лазарова участва в различни литературни конкурси и неизменно печели престижни награди. С особеностите на своя поетичен изказ тя впечатлява всяко жури и това носи всеки път признание за нейния талант. В продължение на 3 години младата поетеса става носител на награди от конкурси в Шумен, София, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Благоевград, Кюстендил. Поредната й Първа награда дойде в началото на септември, когато Анна взе участие в литературния конкурс „Георги Давидов” в Шабла. През 2016 г. излезе и дебютната стихосбирка „Вкъщи всички вечерят отделно”,
Специално за в. „Темпо” Анна Лазарова направи сама свое представяне за читателите и любителите на поезията:
„Казвам се Анна Лазарова и съм родом от Велинград. Заклещила съм се между 23 и 24 г. вече цяла година. Завърших средното си образование в СОУ „Св.св. Кирил и Методий“ във Велинград, а висшето - „Българска филология“ – в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем ме очаква защита на магистърска теза в специалност „Литературознание“. Занимавам се активно с литература, организирам различни проекти и това съчетавам с другата си страст – децата, въпреки че кой изобщо знае как се преподава творческо писане. Зад гърба си освен топли хора имам няколко спечелени конкурса за поезия, както и за принос в развитието на българската литература и култура. Първият спечелен конкурс ми донесе издаване на дебютната ми поетична книга „Вкъщи всички вечерят отделно“. По-важното обаче – всяко подобно събитие ми носи срещи и запознанства с много нови хора, споделящи интересите и ценностите ми, които са значително по-големи награди. Такъв конкурс беше и Националният литературен конкурс „Георги Давидов“ в Шабла. Пуснах стихотворения почти на шега. В съвременната литература продължават да воюват класически и свободен стих, затова напук избрах да пусна и от двете. Конкурсът е кръстен на местния поет Георги Давидов, който си отива млад, но оставя след себе си богато и стойностно творчество. Местните дейци на Шабла са успели да съхранят духа на поета и да го предават на всеки гостуващ. Радвам се, че бях техен гост. Вълнуват ме хората, за тях пиша, те ме вдъхновяват. Те са носителите на вярата и на времето – мисля, че това ме е впечатлявало още като дете. Започнах да пиша от малка, но чак в университета показах стиховете си. Струва ми се обаче, че детските ми неща са много по-добри от тези, които пиша сега. Всъщност най-благодарна съм на хората, които подкрепяха превръщането ми в смислен човек още в детските и ученическите ми години. От тях съм запомнила оня хубав цитат, че „всяка птица си заслужава посоките, а всеки човек - небето“. И така до днес – гледам да си заслужа небето.”
Публикуваме едно от трите стихотворения, с които Анна Лазарова участва на литературния конкурс в Шабла.
Георги Дишлянов