Мисълта на немския философ Имануел Кант „Можем да съдим какво е сърцето на човек по отношението му към животните“ много точно показва как за отношението към хората може да се съди от това как се отнасяме към животните. Обществена тайна е, че във Велинград има сериозен проблем с бездомните животни и с това, че от доста време липсва правилна политика за овладяване на тяхната популация. Предприеманите мерки през годините са крайно недостатъчни и неефективни, защото всеки може да се убеди, че животните на улицата не намаляват. За да има бездомни животни, има безотговорни хора, които предпочитат да изхвърлят доскорошните си любимци на улицата и да спрат грижите си за тях. А тези животни не могат да стоят гладни и тук идва следващият проблем за тяхното изхранване. Дори и създадения преди време приемен дом не е решение, защото е сбъркан цялостно подходът към решаването на този проблем.
Разговаряме с Гергана Жуглева, която от 6 години е приела като своя кауза помощта за бездомните животни. Напълно доброволно, отделяйки свои сили, време и средства, тя се мъчи да помага, доколкото й е възможно, за по-нормални условия и за по-адекватни грижи към животните. Има собствено място, което е обособила като временен приемен дом за бездомни животни, приютил в момента 30 кучета, които имат ежедневна нужда от грижи, храна, а някои и от лечение. Едва ли има друг човек във Велинград да е по-навътре в тези проблеми и да е по-наясно със ситуацията. Ето и разказът на Гергана Жуглева от първо лице:
„Много е трудно, коства ми доста усилия и енергия – физическа и психическа, но няма да се откажа, докато не видя, че се предприемат необходимите мерки да се тръгне в правилната посока за решаването на този проблем. За жалост, малко са хората, които се опитват да помагат, но много съм им благодарна за това, което правят! Както и на всички други, които в даден момент са решили да помогнат по един или друг начин. Не искам да упреквам никого, нито да обвинявам хората, но ми се струва, че голяма част от тях имат нужда повече да се осведомят, да се поинтересуват, за да променят отношението си към животните. Но това се възпитава и е част от манталитета. Имала съм и случаи, когато са ме питали защо се занимавам с тези помияри. Не искам да ги коментирам, но не ги разбирам. Струва ми се, че възпитанието за отношението към животните трябва да започне още в детската възраст от родителите, в семейството. Имаме нужда от ограмотяване в тази посока, от промяна в отношението, от повече загриженост и съпричастност към тези създания.
Искам да споделя и за едно ужасно, жестоко явление, което се случва от известно време в нашия град. Някой или някои напълно съзнателно, дори ми се струва и организирано, тровят кучета и котки. Много са вече случаите, за които са ми се обаждали различни хора. Дори преди дни едно куче беше отровено до сградата на Общината, а в близост имаше и деца! Хладнокръвно и без капка милост се дава отрова на тези животни и те умират в адски мъки. Откъде се ражда тази жестокост и омраза у хората, не мога да си обясня! Информирала съм полицията, давала съм показания, екологът на Общината също знае, но убийствата на животни продължават! Това престъпление трябва да се спре, а извършителите да се открият, защото се нарушава грубо и нагло Закона за защита на животните (ЗЗЖ). В него е отбелязано, че се забранява нехуманното отношение и прояви на жестокост към животни.
Друго нарушение на закона е свързано с изоставянето, главно на кучета. Има хора, които се грижат няколко месеца за породисто куче и в един момент по различни прични решават, че вече не го искат и защото е най-лесно, го оставят на улицата. Искам да обърна внимание и на един друг факт. Има много случаи, за които са ми разказвали, как хора от съседните села, пристигайки във Велинград, изхвърлят от влака, от колите си и дори от микробуси, своите вече непотребни кучета. А после се чудим защо кучетата не намаляват?
Много лоша реклама за града ни е, когато дойдат хора от други места и се сблъскат с този проблем, виждайки бездомните кучета в центъра, на пазара и по търговските улици. Дори някои от тях споделиха, че ще се обаждат на „Господари на ефира”. Успяхме да ги разубедим, но не е това решението.
Мисля, че най-важното, което може и трябва да се направи от страна на Общината, е на първо място да се създаде регистър на всички домашни кучета и да се знае чия собственост са. Да се засили контролът и да се намери начин хората с животни или без животни да са наясно с грижите за тях, за условията на отглеждането, за кастрацията и т.н. Необходимо е и изграждането на общински приют, но с истински грижи за животните, а не да се превърне в „лагер на смъртта”. Защо не се обяви обществена поръчка за избиране на организация, която да се занимава с кастрация на място? Вече има подвижни лаборатории, които могат да свършат тази манипулация. И нещо много важно – да бъде приета от Общинския съвет Програма за овладяване на популацията на бездомните вивотни, но не да си остане само на книга, а тя реално да се изпълни!
Хората във Велинград, макар и засега малко на брой, не са се отказали да се грижат за животните. Не случайно във „Фейсбук” има 4 групи, чрез които се споделят проблеми и се търсят доброволци и добронамерени хора, които да се включват в различни инициативи и кампании. Всеки може да получи информация в „Защита на животните – Велинград”, „Искаме да ядем – Помогни на бездомно животно. Велинград”, „Осинови куче - Велинград” и „Осинови коте - Велинград”. Има ефект и резултати от тези групи. Хора се отзовават, вземат куче или коте, за да се грижат, има случаи и за осиновяване на животни от чужбина. В момента тече една дарителска кампания за събиране на храни и лекарства за животните заедно с магазин „Зоозона”, където всеки желаещ може да даде своя принос едно бездомно животно да се почувства по-добре!”
Георги Дишлянов