Той е роден в семейството на свещеник Яни поп Христов на 1 май 1927 г. в село Скалица, Ямболско. Завършва средно образование в Сливен през 1946 г. Животът и творчеството му са свързани трайно с град Пазарджик и областта – доказателство, че за таланта родното му място не е решаващо за развитието му. Завършва скулптура в Художествената академия в София при професорите Атанас Дудолов, Любомир Далчев, Иван Лазаров, Михаил Катц и Иван Фунев през 1954 г. Веднага започва работа като скулптор по пластичната украса на изгражданите по това време Партиен дом, Централен универсален магазин и хотел „Балкан“ в София.
На тържество за студентския празник на 8 декември 1952 г. в София се срещат, танцуват и се запознават студентите Тома Попов и Фанка Касабова от Пазарджик. Тази среща се оказва съдбоносна и за двамата. Срещите между тях продължават няколко години, за да се стигне до сватбата им през 1955 г.
Преди брака и след оценка „Отличен“ за дипломната му работа „Родопско момиче с низа тютюн“, скулпторът създава „Портрет на Фаня“ – бъдещата му съпруга, начало на следващи значителни изяви – „Мария“ (глава, частна поръчка) 1956, „Бригадир“ – фигура на пътя Самоков – София, 1957 и първо място в конкурсите „Скобелева майка“, Пловдив, 1957 и „Фонтани на мира“, Пловдив, 1957 г.
След няколко години трудности заради квартирни проблеми, през 1958 г. Тома и Фанка Попови се установяват да живеят в Пазарджик. Обитават етаж в дома на Фанка. Младият скулптор е приет за член на Групата на художниците в Пазарджик и редовно участва във всички нейни изложби. Построява си и обзавежда високо, удобно ателие и в продължение на повече от две десетилетия създава голям брой впечатляващи творби, сред които значителни по размер мемориални паметници. Голяма част от тях са в Пазарджик и околността му и в други селища от областта.
В Художествената галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик са „Портрет на Фани“, патиниран гипс; бюст на Гео Милев, патиниран гипс; портрет на Станислав Доспевски, бронз; млад мъж, бронз; Константин Кирил философ (Партений), пат. гипс; Ст. Доспевски, пат. гипс; Георги Герасимов релефна маска, гипс. Из града са Ованес Съварджиян – паметник, Генерал Гурко – релеф на едноименната улица, Христо Ботев – релеф на едноименното читалище, паметен знак на жк „Ставропол“, паметник на летците край река Марица, Вела Пеева – бюст, Сърните – композиция на остров Свобода, релеф на Йордан Кискинов на едноименнтата улица, Станислав Доспевски – релеф на къща-музей „Ст. Доспевски“, гербът на Пазарджик на старата сграда на общината, Георги Герасимов – маска на дома му и паметник в Гробищния парк в Пазарджик и релеф на Любен Каравелов на едноименното училище – последна творба на скулптора.
След Пазарджик най-много творби на Тома Попов има във Велинград: „Дете с бъкъл“ и „Лъвска глава“ за чешма в Почивната станция на трудещи се селяни, 1961 г.; два паметника на Вела Пеева от 1974 и 1977 г.; паметник на Васил Сотиров.
В Пещера е релеф на Христо Ботев на едноименното училище, в Ракитово – паметник на антифашисти, в Белево – релеф на Чапай, Варвара – релефи на Петър Абаджиев и Никола Радков, Карабунар- паметник на антифашисти, Виноградец – паметник на Йордан Пачев, с. Бъта – бюст паметник на Ненчо Върбанов, Славовица – релеф на Александър Стамболийски, който е оценен като постижение в портретуването, с. Дюлево – паметник на партизани, с. Калугерово – релеф на отец Кирил Слепов, игумен на манастира и сподвижник на Георги Бенковски.
Т. Попов е автор на купа „Методи Шатаров“ – Пазарджик 1975 и на няколко частни поръчки: Паскал (глава), релеф на Динко Баненкин и релеф на Георги Димитров за ОК на БКП – Пазарджик. Негови творби в други селища на страната са: бюст на Гео Милев и релеф за Детмаг в Стара Загора, глава на Христо Смирненски в едноименното училище в София. Изработва художественото оформление на стадиона в Кърджали, 1970 г. и проект за фонтана „Птици“ за Тополовград, който е нереализиран.
Нишката на живота му прекъсва на 8 декември 1991 г. – в същия ден, на който през 1952 г. като студент се запознава с бъдещата си съпруга, след един достоен живот и богато творческо наследство. Творбите му говорят красноречиво за неговата голяма дарба. А повече за него като творец и човек научихме от съпругата му, която бе любезна да отговори на редица въпроси.
Първата година на Т. Попов в Художествената академия е 1948/49. През 1952 г. е бил изключен за известно време, защото при една манифестация носел портрет на Сталин, а не го прибрал, изоставил го някъде. Завършва следването си с отличие през 1954 г. Научил е най-много от професорите Л. Далчев и Ив. Лазаров, които е ценят и като скулптори. От чужденците се е възхищавал на Хенри Мур и Роден.
Бил е доволен, че е останал да живее и да твори в Пазарджик. Работи с архитектите Георги Сарамбелиев, Любо Здравков, Петър Буров, Петър Делевски от Пазарджик и Димка Танева от Пловдив. През 1971 г. си построява ателие в двора на къщата си. Работи с глина. Често се среща с приятелия си Величко Минеков, който казвал „Ех, да можех като Томата да правя портрети!“ Духовен наставник му е епископ Партений от София, под чието влияние започва да чете много религиозна литература. Музикален е и понякога пее в църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик и в църквата в Паталеница, където строи къща. През 1974 г., след спечелен конкурс, Т. Попов изработва герба на Пазарджик, приет от 13 души специалисти.
В спомените на Димитрийка Бойчева, бивш началник на Градския съвет за изкуство и култура – Пазарджик и на учителката по рисуване Костадинка Димова-Стоянова Тома Попов остава като много талантлив, скромен, обаятелен човек. Бившият кмет на Пазарджик Стоица Вардин си спомня как в списание „Народни съвети“ били публикувани гербовете на много български градове, но изработеният от Т. Попов герб на Пазарджик получил много висока оценка и затова е обидно гербът да бъде променян. Бившият директор на училище „Любен Каравелов“ Любомир Преждаров си спомня как при направата на барелефа на Любен Каравелов за училището Тома Попов е искал първо да го усети като личност, писател и деец на революционното движение. За скулптора той казва: „Томата се ползваше с много добро име на човек с авторитет. Човек, който не знам да е направил нещо лошо. Само е творил“.
Тома Попов е един скромен, но даровит творец, извървял достойно своя път, който ще живее чрез своите майсторски творби.
Александър Арнаудов