Художникът Васил Горанов прие поканата на сдружение “Бъдеще за община Велинград” за среща с велинградчани на 31 октомври, в навечерието на празника на народните будители. И тъй като срещите с именит и талантлив творец от такава величина са рядкост в нашия град, Художествената галерия бе препълнена с хора. Вечерта започна с музика в изпълнение на Катерина Мирчева, а от името на домакините Ирина Масларова откри разговора с думите, че днес будителите като В. Горанов са ни още по-нужни.
“Не съм тук в качеството на звезда или будител. Това е празник на хора, които в изключително тежки обстоятелства са пазили и будили българското самосъзнание. Това, което правя, е което съм учил от дете - да обичам родината си. Имаме славна история, с която можем да се мерим с Европа и да се гордеем ”, каза Васил Горанов. Той се върна към началото на творческия си път, когато Европа е била за него един нов, нереален свят и си е задавал въпроса защо тези хора са успели да съхранят своите традиции, да пазят сградите и паметниците си, да градят катедрали с усилията на 10 поколения. А тук, в България, всяка следваща власт руши онова, което е създала предишната. Припомняйки си първите изложби в НДК, направени с подкрепата на тогавашния директор Христо Друмев, Васил Горанов сподели: “Тогава ние прекалено се захласнахме по красивата Европа. Започнахме да се срамуваме, че сме българи, да казваме, че европейските правят нещата по един начин, а ние по друг. Не е така! Аз съм българин. Не съм духовен отшелник. Изправих се срещу вълните и реших да изразя своя поглед чрез картините си. Обърнах се към българската история заради една случка с учителя по история Георги Кривулев от Велинград, която ми показа, че част от младите хора не знаят кой е Васил Иванов Кунчев. Това бе реалната причина да осъзная, че ние сами трябва да си създадем ориентири. Опитвам се в картините си да пресъздам един нов прочит на българската история, за да разгорим огънчето на патриотизма. Ние сме българи, трябва да обичаме родината си и да положим усилия като тези на народните будители, да не предаваме живота и дела им. Преди години рисувах за богати чужденци, но човек преминава в един етап, в който иска да остави диря, послание за поколенията”, каза Васил Горанов.
Въпросите от публиката бяха много, но художникът отговори на всички. Разказа, че за да си творец, са необходими труд и постоянство в една посока. Разказа и за срещите си с известни българи, чиито портрети е нарисувал, като Лили Иванова, Искра Радева, Антон Дончев и новия портрет на Симеон Сакскобургготски в гвардейска униформа и с ордените на неговия баща, създаден за скорошната му 80-годишнина. “Не всичко, което се случва, е история, а само това, което е запазено. Ролята на изкуството е да отразява действителността и частица от това, което правя, изпълнява тази роля”, смята художникът. Присъствието на негови учители го върна във времето, когато на 4 г. е нарисувал първата си картина в детската градина “Диспансера”. Учителките Шаламанова и Кючукова го насърчили и спечелил първия си конкурс. Семейството, учителите, близките го поощрявали и така у него се затвърдило убеждението, че ще стане художник: “Не е стояла и нотка съмнение за моето бъдеще”.
Васил Горанов подчерта, че в днешно време е трудно да се реализираш като художник, защото са нужни много усилия, за да се привлече вниманието на зрителя и да се остави послание за аудиторията от XXI век. Художникът днес се конкурира с холивудските продукции и виртуалната реалност, затова рисува картината, подходяща за окото на съвременния човек. За една добра картина техниката не е достатъчна, нужни са и малко философия и много естетика. А изкуството е и бизнес, винаги е било така още от времето на големите майстори и големите меценати: “Това е посоката, в която и аз поех. Не съм преуспял, а съм успял мъничко. Ще ми се да оставя картини, които са ориентири - да се харесват от аудиторията, но и да са направени с огромна отговорност към децата и поколенията след нас. Затова за всяка картина с историческа тематика се консултирам с историци и специалисти, за да бъдат верни детайлите като дрехи, оръжия, пера и т.н.”
За бъдещето художникът е оптимист, тъй като лека полека нещата се случват и е нужно всеки да запретне ръкави, да отлепим поглед от краката си, за да тръгне България. Нашият живот е предопределен от великите български владетели, от възрожденците и будителите и от нас зависи какво ще оставим за бъдещето и какво ще кажат поколенията след нас.
На въпроса как би нарисувал Клептуза, Васил Горанов отговори, че е сигурен, че кметът Костадин Коев ще положи огромни усилия Велинград да бъде отново онзи град, който помним от детството - със зеленина, с цветя, пълен с туристи. “Трябва да върнем нашия град там, където му е мястото. Аз бих помагал, за да стане Велинград отново красива приказка”, каза В. Горанов. Кметът Коев, който бе в залата, заяви, че е убеден, че ще дойде времето да покани художника да нарисува Клептуза.
Догодина Велинград ще чества 70 години, напомни Никола Делиев и призова Васил Горанов да вмести юбилея в своя график и да участва с изложба. Художникът обясни, че винаги много е искал да направи изложба в родния си град, но е трудно да събере разпръснатите в многобройни колекции картини. Въпреки това обещава, че през юбилейната 2018 г. ще направи всичко възможно да събере картините и да подреди изложба във Велинград.
На финала Васил Горанов благодари на своите родители Росица и Иван, на учителите, дали му прекрасно образование и респектиращи с безспорния си авторитет. “Аз не искам да изправям ръст пред историята и да се правя на велик. Аз съм обикновен човек и ще продължавам да се боря да победят културата, моралът, човещината”, обобщи художникът.
С голяма благодарност към госта се обърна председателят на сдружение “Бъдеще за община Велинград” Ангел Манолов, който призова всеки да открие будителя в себе си. В духа на празника Васил Горанов заедно с издателство “Захарий Стоянов” дари по един комплект от 12 илюстрирани от него исторически книги на всички училища и читалища във Велинград. А вечерта завърши с върволица от хора, желаещи да поздравят и да получат автограф от Васил Горанов.
Елена Баева