Роден на 19 ноември 1922 г. в гр. Чирпан. Завършва основното и средното си образование в родния град, след което продължава да учи в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет – специалност „Горско стопанство“ и получава квалификация „Инженер по горско стопанство“. Завършва с пълно отличие висшето си образование през 1950 г. и за награда е назначен за директор на Горско стопанство Ракитово. Така започва трудовата биография. През 1956 г. е назначен за гл. инженер на Горско промишлено стопанство Велинград с директор Никола Райков.
Беше 1960 г., месец февруари, когато предстоеше поредната реорганизация в системата на горите. В резултат се появи Горско стопанство Чехльово. До този момент територията на ГС Чехльово беше в границите на ГС Велинград. За директор на новото горско стопанство бе назначен инж. Дамян Йовов, а за гл. инженер Илия Кулаксъзов. От този момент започна моето запознанство с този забележителен човек. Той заедно с директора трябваше за кратко време да създадат нова администрация, която за изпълнява задачите на стопанството. С тази задача се правиха отлично Попълниха всички фукционални звена с висококвалифицирани кадри в счетоводния отдел, планов отдел, ТРЗ, МТС, деловодство.
По това време започна механизирането на някои производствени процеси в горите. Докарани бяха два специализирани трактора „Онежец“ съветско производство, за извоз на цели стъбла и дълги стъблени секции от сечището до временен склад. За извоз на дървени материали от труднодостъпни места в горските обекти започна внедряването на въжените линии „Висен“. Под ръководството на инж. Кулаксъзов бяха построени за една година три въжени линии в местностите „Еврейско дере“, „Грънчарица“ и „Пърди кон“. Той ме е учил как се определя посоката „азимута“ чрез специален уред бусола. Самото трасиране на въжената линия, измерване на наклона, начертаване на профила, определяне на местата на подпорите, изчисляване на тяхната височина, изчисляване провиса на носещото въже, монтажа на подпорите, качване на носещото въже на подпорите, опъване на въжето, закотвяне на горна станция и др.
За сечта и първичната обработка на дървесината започна внедряването на моторните триони „Дружба“, внос от съветския съюз. Те значително улесняваха работата при операциите засичане и поваляне, разкройване и разтрупване, кастрене на клони, които до този момент се изпълняваха с ръчни инструменти. Първоначално имаше съпротива от страна на работниците, които смятаха, че внедряването на моторните триони ще намали трудовото им възнаграждение. Инж. Кулаксъзов с такт и умение успяваше да ги убеди, че това е едно голямо улеснение на техния тежък физически труд.
Всичко това изискваше от ръководството на стопанството ново начало, ново отношение, ново мислене, нови кадри. Под ръководството на инж. Кулаксъзов бе написана нова технология и организация за внедряването на новата техника. Започна обучение на трактористи, мотористи на въжени линии, мотористи на моторни триони. Създаването на нови звена към стопанството по поддръжка и ремонт на тази техника. Той беше любител на новостите.
Лоши бяха горските камионни пътища. Често се налагаше трасиране на нови пътища. Инж. Кулаксъзов ме е учил как с подръчни средства могат да се трасират нови пътища.
Заедно с директора инж. Дамян Йовов, а по-късно със Стоимен Клисарски, успяха да сплотят колектива, за го оборудват с необходимата изчислителна и сметачна техника за онова време. Тя често се повреждаше и поставяше персонала на изпитание, особено когато предстоеше приключване на месеца, тримесечието или годината. При един такъв случай на отказ на една от сметачните машини, общо две, цялото счетоводство изпадна в паника. В този момент инж. Кулаксъзов взе една отверка, отвори машината, намери повредата и я отстрани. Всички си отдъхнаха.
Тъкмо работата вървеше нормално, на 29 май 1961 г. от 16.55 до 17.02 часа в Западните Родопи се разрази ураган - смерч, който за 7 минути успя за повали цели дървостои от ценни иглолистни насаждения на територията на горските стопанства Вищерица, Селище, Чехльово, Велинград, Ракитово и Беглика. В ГС „Чехльово“ бяха повалени около 70,000 кубически метра дървесна маса на площ от около 2 500 дка. Това постави ръководството на стопанството на изпитание. Трябваше по най-бърз начин да се преструктурира производството и да се пренасочат всички сили за оползотворяване на тази паднала маса, без да се допусне похабяване, а оголените площи да бъдат залесени. В качеството си на гл. инженер на Илия Кулаксъзов се падна най-големия товар, без да подценяваме участието на другите служители за овладяване на това природно бедствие.
След това събитие пътищата ни се разделиха. През 1962 г. инж. Кулаксъзов е преназначен за главен механик на Бургаската районна дирекция на горите като главен инженер по дърводобивната дейност на района, за да завърши трудовата си биография като учител в Горския техникум „Христо Ботев“ във Велинград от 1974 до 1982 г., когато се пенсионира.
Такъв е инж. Илия Кулаксъзов – добър човек, който респектира с поведението си, изкючителен специалист в професията си, скромен в отношенията с хората.
Г-н Кулаксъзов, приемете моите и на колегите ветерани от Клуба на лесовъдите във Велинград най-добри пожелания за добро здраве и още дълги години да сте жив и здрав, за радост на Вашето семейство, на Вашите близки, познати и приятели. Нека Бог да Ви дари с дълголетие.
Симеон Симеонов