

Един вълшебен ден в дядовата приказна гора
Публикувано на 18 Dec 2017 22:10
Авторът Благой Аршинков е един от многото български дядовци, чийто внуци растат далече от България. И понеже не може да разказва приказки на своята внучка, решил да напише една специално за нея. Хубаво би било тази приказка да излезе като красива детска книжка с цветни рисунки, но засега това е невъзможно. Публикуваме текста с надежда, че ще се намерят майки и бащи, баби и дядовци, които да прочетат приказката на своите деца и внуци. Вярваме, че историята на Мартинка ще стигне и до внучката на Благой Аршинков в Лондон. Идва Коледа – време е за вълшебен ден в дядовата приказна гора!
Пътека, слънце и цветя, цветя, цветя… На нея стъпила е тя – Мартинка, прелестно момиче, на дядо първото кокиче, цъфнало през пролетта!
И тръгна тя по таз пътека, когато птичките запяват, а нежните цветя ги наблюдават. Когато цъфнали дървета грейват с прекрасните си цветове, когато кукувицата закука, след дълга, дълга зимна скука, когато Меца се събужда от дълъг, дълъг зимен сън.
И продължи по таз пътека, след дългото учение, с утеха да срещне пухкавото малко мече. И, ето на, какво се случи! Ха, насреща й сърничка и онемя, загуби сричка. О, колко е красива тя, грациозна, нежна, мила, дали е чедото си тя открила, защото единствено през пролетта сърничките сдобиват се с чеда.
И продължи безстрашното момиче, на дядо първото кокиче, с надеждата да поиграе с немирника на име Топчо, а кукувицата закука, пожела й тя сполука!
И тръгна пак. Насреща й поточе – ами сега, препятствие голямо! Хоп, прескочи го щурче, а пък Зайо откъде се взе – скок подскок и той се озова чак от другата страна. А Мартинка, тя нали е балеринка, ще направи пирует и ще скочи като Зайо. Той в този миг е учителят велик! А, ето я и Кума Лиса, но тя не мисли за отскока, а нагази си в потока и, виждайки Марти тя отсреща, веднага се досеща и извика: „Марти, продължи нататък, по същата пътека и ще срещнеш ти зевзека. Той нявга по-преди бе правил и бели, погаждал е и номера, познава палавника тя. А името й знае тя отдавна. Надхитрял е тайно Рекси и чувала е дядо й как е викал: „Марти, Марти, по-полека, по-полека, ни не бой се от змията, само гледай си в краката, за да не я настъпиш – нека си върви по пътя!“
И продължава тя окуражена. Чува тя кълвача, а сойката крещи, предупреждава – неканен гост минава. Върви в пътеката Мартинка, поглежда ту наляво, ту надясно, но поглеждайки надолу вижда стъпки, като на човек, но измамно е това. Топчо има същи ходила. Влиза в дирята му тя и поглеждайки напред, вижда този силует. Но къде отива, бърза той по склона, обръща се и по наклона спуска се през глава, същинска топка е това, а след малко как се озова очи в очи с Марти. Топчо онемя – колко е красива тя! Не бе виждал той в гората по-красива, по-красива е дори от самодива! „Каква среща!“, мислеше си тя. „Колко мил е той на вид, нищо, че е упорит!“
Малко сред това той обърна се и закрещя: „Мамо, мамо, мамо…“ И глупчо през глава потъна в дивната гора. Марти не очакваше това. Но нищо, срещата се състоя и Марти тихичко си пожела „До нови срещи, Топчо, глупаво мече „момче“. До другата година и дано си помъдрял!“ А от дядо си, момиче, знай – момчетата са глупави безкрай!
А в близката бърлога мама Меца скочи на крака. Да не е наблизо пък ловеца и тактично замълча. Но тя не чу гърмежи, значи Топчо оцеля. Поглежда през шпионката дискретно и що да види – Марти, приказно създание. И вместо Топчо да й подари букет ухание, отдавайки се след това на чувства и мечтание, потъна моя Топчо в дивната гора. Ех, Топчо, Топчо, глупаво момче, това момиче с този силует, същинска е принцеса за балет. Излезе тя, подаде мечата си лапа. Но къде изчезна малката ръка на Марти? О, да в лапата на Меца, но Марти не, не се уплаши, тя вече е безстрашна! Единствено от Вълчо се страхува, не иска да среща този грубиян.
Покани я учтиво мама Меца в бърлогата си. А вътре в този лабиринт - отклонение за спалня, тоалетна, хол, той голям е мезонет, като лондонски апартамент. Покани Марти на дивана, направи чай от бял равнец, с медец откраднат от нейния храбрец! И започна да разправя: А ти как се озова в нашата гора? Ами, аз бях при дядо, гледам пътека, слънце, чист въздух и цветя, цветя, цветя, а при нас в Лондон нито слънце, нито чист въздух и мъгла, мъгла, мъгла и тръгнах… Поизхитри Марти този път, замълча, не каза истината тя, че бе сънувала не плюшено, а истинско мече. Помисли си, че може да се случи и ето, то се случи!
Изслуша я внимателно Мецана и на свой ред започна да разказва: „Марти, знам името ти от хитруша, наша поселуша – тя е като глашатай, де що става, всичко знай и доносничи безкрай, туй е нейната съдба, тя не може без това! А за Топчо не мисли, гледай си учението ти. Ще се върне жив и здрав и когато дойдеш пак, няма да е същият глупак! Тръгвай, моето момиче, дядо ти сигурно те чака. Е, той горкият, вече остарява, скоро не сме се виждали тъдява. Ще се притесни и ти спокойна си върви, може Вълчо да те проследи. Днес много ще внимава, той следен е от Лисана. Ако пък те нарани, ще получи наказание, не просто порицание. Ще го сложа в клетка от решетка, истински затвор.“
На връщане всички обитатели в гората я изпратиха по живо и по здраво. Върви Мартинка весела, щастлива, с походка като самодива! Но среща с Вълчо нямаше, а вече и не се надяваше, а дядо я очакваше. Бе сготвил бобец със спанак, да се нахрани тя като юнак! Продължава весела, усмихната, не щеш ли, зад едно дърво изскочи Вълчо, стесна се Мартинка и тъкмо да извика, вижда, ха, букет иглика! Вълчо се изправи на задните крака, подари й той букета, поклони се като джентълмен, дори целуна й ръка. О, значи и сред тези обитатели Марти има обожатели! Но някак си е грубоват и доста зъбоват, дори изглежда глуповат и страшен! Извини се, както подобава и дори й пожела приятни сънища. А Марти му благодари като възпитано момиче и продължи.
Пристигна тя като герой, очакваха я дядо, та дори и Рекси! Но, Марти, който ти подари букета? Вълчо, дядо, поизплаши ме, но нищо, държа се учтиво, кавалерски. Предупреден е от Меца, дадовото, да внимава, че тясна ще му се види цялата дъбрава! Разказа всичко на дядо, а той записа всичко, дума по дума, за да се помни и не се забрави!
Възможно ли е всичко това в дядовата приказна гора?
Възможно е с повече фантазия, ако живееш в същата среда, усамотен, но не самотен. Прекрасно е това!
Марти, с невидима ръка искам да погаля твоята душа, момичето на дядо, така че са се чувстваш обновена! Подарявам аз това писание, съчетание с чувства и мечтание. Прибави безброй желания и ще бъдеш окрилена, ще бъдеш ти благословена!
Ще се върне Марти в Лондон и ще разказва в час на своите приятели в захлас за срещата си с Топчо и всички обитатели, а вече и добри приятели, в дядовата приказна гора.
С тази идилична картинка искам да внуша на децата вярата в един по-добър съвместен живот, свят без насилие и жестокост, който ни заобикаля отвсякъде. За да изживеят детството си по-щастливо! А възрастните да забравят поне за миг ежедневието, рутината, която ни убива бавно и полека всеки ден.
Благой Аршинков
Пътека, слънце и цветя, цветя, цветя… На нея стъпила е тя – Мартинка, прелестно момиче, на дядо първото кокиче, цъфнало през пролетта!
И тръгна тя по таз пътека, когато птичките запяват, а нежните цветя ги наблюдават. Когато цъфнали дървета грейват с прекрасните си цветове, когато кукувицата закука, след дълга, дълга зимна скука, когато Меца се събужда от дълъг, дълъг зимен сън.
И продължи по таз пътека, след дългото учение, с утеха да срещне пухкавото малко мече. И, ето на, какво се случи! Ха, насреща й сърничка и онемя, загуби сричка. О, колко е красива тя, грациозна, нежна, мила, дали е чедото си тя открила, защото единствено през пролетта сърничките сдобиват се с чеда.
И продължи безстрашното момиче, на дядо първото кокиче, с надеждата да поиграе с немирника на име Топчо, а кукувицата закука, пожела й тя сполука!
И тръгна пак. Насреща й поточе – ами сега, препятствие голямо! Хоп, прескочи го щурче, а пък Зайо откъде се взе – скок подскок и той се озова чак от другата страна. А Мартинка, тя нали е балеринка, ще направи пирует и ще скочи като Зайо. Той в този миг е учителят велик! А, ето я и Кума Лиса, но тя не мисли за отскока, а нагази си в потока и, виждайки Марти тя отсреща, веднага се досеща и извика: „Марти, продължи нататък, по същата пътека и ще срещнеш ти зевзека. Той нявга по-преди бе правил и бели, погаждал е и номера, познава палавника тя. А името й знае тя отдавна. Надхитрял е тайно Рекси и чувала е дядо й как е викал: „Марти, Марти, по-полека, по-полека, ни не бой се от змията, само гледай си в краката, за да не я настъпиш – нека си върви по пътя!“
И продължава тя окуражена. Чува тя кълвача, а сойката крещи, предупреждава – неканен гост минава. Върви в пътеката Мартинка, поглежда ту наляво, ту надясно, но поглеждайки надолу вижда стъпки, като на човек, но измамно е това. Топчо има същи ходила. Влиза в дирята му тя и поглеждайки напред, вижда този силует. Но къде отива, бърза той по склона, обръща се и по наклона спуска се през глава, същинска топка е това, а след малко как се озова очи в очи с Марти. Топчо онемя – колко е красива тя! Не бе виждал той в гората по-красива, по-красива е дори от самодива! „Каква среща!“, мислеше си тя. „Колко мил е той на вид, нищо, че е упорит!“
Малко сред това той обърна се и закрещя: „Мамо, мамо, мамо…“ И глупчо през глава потъна в дивната гора. Марти не очакваше това. Но нищо, срещата се състоя и Марти тихичко си пожела „До нови срещи, Топчо, глупаво мече „момче“. До другата година и дано си помъдрял!“ А от дядо си, момиче, знай – момчетата са глупави безкрай!
А в близката бърлога мама Меца скочи на крака. Да не е наблизо пък ловеца и тактично замълча. Но тя не чу гърмежи, значи Топчо оцеля. Поглежда през шпионката дискретно и що да види – Марти, приказно създание. И вместо Топчо да й подари букет ухание, отдавайки се след това на чувства и мечтание, потъна моя Топчо в дивната гора. Ех, Топчо, Топчо, глупаво момче, това момиче с този силует, същинска е принцеса за балет. Излезе тя, подаде мечата си лапа. Но къде изчезна малката ръка на Марти? О, да в лапата на Меца, но Марти не, не се уплаши, тя вече е безстрашна! Единствено от Вълчо се страхува, не иска да среща този грубиян.
Покани я учтиво мама Меца в бърлогата си. А вътре в този лабиринт - отклонение за спалня, тоалетна, хол, той голям е мезонет, като лондонски апартамент. Покани Марти на дивана, направи чай от бял равнец, с медец откраднат от нейния храбрец! И започна да разправя: А ти как се озова в нашата гора? Ами, аз бях при дядо, гледам пътека, слънце, чист въздух и цветя, цветя, цветя, а при нас в Лондон нито слънце, нито чист въздух и мъгла, мъгла, мъгла и тръгнах… Поизхитри Марти този път, замълча, не каза истината тя, че бе сънувала не плюшено, а истинско мече. Помисли си, че може да се случи и ето, то се случи!
Изслуша я внимателно Мецана и на свой ред започна да разказва: „Марти, знам името ти от хитруша, наша поселуша – тя е като глашатай, де що става, всичко знай и доносничи безкрай, туй е нейната съдба, тя не може без това! А за Топчо не мисли, гледай си учението ти. Ще се върне жив и здрав и когато дойдеш пак, няма да е същият глупак! Тръгвай, моето момиче, дядо ти сигурно те чака. Е, той горкият, вече остарява, скоро не сме се виждали тъдява. Ще се притесни и ти спокойна си върви, може Вълчо да те проследи. Днес много ще внимава, той следен е от Лисана. Ако пък те нарани, ще получи наказание, не просто порицание. Ще го сложа в клетка от решетка, истински затвор.“
На връщане всички обитатели в гората я изпратиха по живо и по здраво. Върви Мартинка весела, щастлива, с походка като самодива! Но среща с Вълчо нямаше, а вече и не се надяваше, а дядо я очакваше. Бе сготвил бобец със спанак, да се нахрани тя като юнак! Продължава весела, усмихната, не щеш ли, зад едно дърво изскочи Вълчо, стесна се Мартинка и тъкмо да извика, вижда, ха, букет иглика! Вълчо се изправи на задните крака, подари й той букета, поклони се като джентълмен, дори целуна й ръка. О, значи и сред тези обитатели Марти има обожатели! Но някак си е грубоват и доста зъбоват, дори изглежда глуповат и страшен! Извини се, както подобава и дори й пожела приятни сънища. А Марти му благодари като възпитано момиче и продължи.
Пристигна тя като герой, очакваха я дядо, та дори и Рекси! Но, Марти, който ти подари букета? Вълчо, дядо, поизплаши ме, но нищо, държа се учтиво, кавалерски. Предупреден е от Меца, дадовото, да внимава, че тясна ще му се види цялата дъбрава! Разказа всичко на дядо, а той записа всичко, дума по дума, за да се помни и не се забрави!
Възможно ли е всичко това в дядовата приказна гора?
Възможно е с повече фантазия, ако живееш в същата среда, усамотен, но не самотен. Прекрасно е това!
Марти, с невидима ръка искам да погаля твоята душа, момичето на дядо, така че са се чувстваш обновена! Подарявам аз това писание, съчетание с чувства и мечтание. Прибави безброй желания и ще бъдеш окрилена, ще бъдеш ти благословена!
Ще се върне Марти в Лондон и ще разказва в час на своите приятели в захлас за срещата си с Топчо и всички обитатели, а вече и добри приятели, в дядовата приказна гора.
С тази идилична картинка искам да внуша на децата вярата в един по-добър съвместен живот, свят без насилие и жестокост, който ни заобикаля отвсякъде. За да изживеят детството си по-щастливо! А възрастните да забравят поне за миг ежедневието, рутината, която ни убива бавно и полека всеки ден.
Благой Аршинков
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023