Днес заставаме пред теб с наведени глави за последен път. Изпращаме те във вечността с нестихваща печал и се връщаме назад във времето, където премина животът ти.
Достоен живот! Ти изгради неговите устои върху няколко значими жалона: трудолюбие, скромност, себераздаване и завидна любов към семейството. Не си роден в този град, но хората тук те познаваха, защото в неговата земя остави своите корени – дом, семейство и самоотвержен труд. През цялото си съществуване ти избираше и хранеше у себе си онзи вълк (от притчата за доброто и злото във всеки от нас), който носеше доброто. А то, някак тихо, непретенциозно, но впечатляващо стигаше до нас.
Повече от 40-годишният ти труд като преподавател в нашата гимназия „Васил Левски“ научи много твои випуски на законите на физиката, на законите на природата и живота и им помогна, когато им е трудно, да не се отчайват, да подгледнат нагоре – към звездите и да потърсят брод в настъпилия хаос „в личен или обществен план“. Затова те нарекоха Айнщайн! Гледах с умиление с колко почит, уважение и признателност твоите бивши ученици поставят цвят след цвят и мислено им благодарях вместо теб.
Слушах тихия коментар на твоите колеги пчеларите за онази страст, с която беше прегърнал това начинание. Спомних си с каква точност и почтеност поемаше отговорност за важни неща, каквото беше събирането и опазването на средствата за издигането на символичния кръст, който вече е сбъдната наша мечта.
Когато сядахме на маса и се връщахме към преживяното, добро, усмивката и грейналият поглед не слизаха от лицето ти, разказвайки спомени за съпругата, децата, внуците и правнучката. Някой може би ще отбележи, че това са обикновени, не толкова значими неща, но греши. Те изграждат пъзела на онази съдбовност, която наричаме живот. Него можем да извървим без фанфари, без високопарни фрази, без лицемерни пози, но да оставим светла диря след себе си. Ти го направи!
Почивай в мир! Сбогом, Айнщайн!
Екатерина Михайлова