Велинград стана един от 19-те града в България и 8 в чужбина, в които на 18 януари 2018 г. бяха организирани различни събития в защита на Пирин планина. В студената голяма зала на общината вечерта в четвъртък се събраха малко на брой, но истински запалени туристи и хора с отношение към природата.
Организатор и домакин на срещата беше Васил Тодев от сдружение „Диви Родопи“, който подчерта, че тя се прави с уважение към Пирин и природата и срещу поредния опит през последните 15 години Националният парк Пирин да бъде унищожен или разпокъсан на части. В България има само три национални парка – Пирин, Рила и Централен Балкан, а Пирин е припопознат и от ЮНЕСКО. През 30-те години на ХХ век в Пирин са обявени два резервата: по ирония на съдбата първият резерват се нарича „Юлен“ (“Елен“), а вторият е Байови дупка–Джиндирица. В заповедта, с която тогава е обявен националният парк, ограниченията са толкова сериозни, че се забранява дори събирането на шишарки, кършенето на клони, брането на диви горски плодове. В днешно време, от 2001 г. насам, по непрозрачен начин част от националния парк е „отхапана“ за ски зона Банско. „Не съм против развитието, а как се прави. Не е ясно и сега как е направена процедурата и как „Юлен“ е станал концесионер, не е имало търг, а едни хора са се разбрали. От китен градец Банско се превърна в Слънчев бряг. А в планината буквално бе отворена рана. Днес река Бъндерица я няма – от забраната за чупене на клони се стигна до изчезване на река!“, каза Васил Тодев и подчерта, че като национален парк Пирин не е само на банскалии.
Сега правителството ни убеждава, че нито едно дърво няма да бъде отсечено и нито една керемида няма да бъде поставена, но се подписват документи, които позволяват това. През 2004 г. е приет план за управление на Пирин, в който е разписано какво може и какво не може. През 2014 г., когато изтича законовият 10-годишен срок на плана, започва изработването на нов. В новия план е предвидена процедура, която позволява почти в 1/2 от парка строеж на писти (около 300 километра!), лифтове, съоръжения. Този план не е приет, защото не отговаря нито на българското, нито на европейското законодателство. В момента новият план е в съда и действа старият. А между Коледа и Нова година правителството взе две решения, с които променя стария план, така че да може в Пирин да се строи. Васил Тодев прогнозира, че правителствените решения ще паднат в съда, но след време. Хората, които протестират сега, са против начина, по който се случват нещата и се унищожава уникалната планина Пирин. Поетапното превземане на Пирин е прикрито зад общи приказки, че нищо няма да се строи. На практика обаче от първоначалните 8000 легла в Банско техният брой е вече около 30 000 лева. Така се влиза в спирала: втори лифт – нови легла – трети лифт - още легла и т.н. Цялото говорена изкривява действителността, защото въпросът изобщо не е само за втора кабинка, а за икономически интереси и надуване балона на цените на недвижимите имоти. Зелени организации предложиха изрично да се запише, че ще се разреши строителство само на втора кабинка и е интересно дали то ще бъде прието.
Васил Тодев коментира и една от „опорните точки“ на пропагандната машина, която твърди, че в България има „зелена мафия“ и „зелен октопод“ и внушава, че има финансиране от Швейцария и други страни. „Аз съм “зелен”, за мен е важно природната среда, в която живеем, да е в съхранен вид. Познавам огромна част от тези хора, които протестират – те не са милионери“, подчерта В. Тодев и припомни, че „зелените“ са питали Министерския съвет кой е реалният собственик на концесионера „Юлен“. Отговорът на държавата е, че знаят само номиналния собственик – офшорна фирма, регистрирана на Британските Вирджински острови, но не знаят реалния собственик. Това показва, че няма ясен и открит механизъм за взимане на решения – проблем, който е свързан и с казуса за волфрамовата мина край Велнград, където също някой е взел решение без да вземе под внимание бъдещето на природата и мнението на хората.
Васил Горанов изрази мнението си на обикновен турист и планинар. Той разказа как през лятото на 2015 г. е слизал по писта „Томба“ и с очите си е видял бетонно съоръжение на 2 550 метра височина, както и още бетон от оръдията за сняг по склона на пистата. През зимата снегът скрива това, но през лятото се вижда как планината е поругана и опустошена: „Абстрахирам се от документи, параграфи, планове. Казвам от опит, че бетонът няма място в национален парк и че тази ски зона трябва да се затвори, за да може след 100 години планината да се възстанови.“ Васил Горанов сподели болката си, че има разделение в планинарската общност и критикува „Юлен“, че спестява, като не изпълнява задълженията си за инвестира в мерки, които пазят природата.
Цвета Врабчева даде като пример за действащата пропаганда факта, че е поканила велинградчани да присъстват на срещата, но е получила отговор „Няма да дойдем, защото е събитие на „зелените“. Хората ги е страх, затворили са се и чакат, а ние искаме да изразим позицията на всеки, който милее за природата и бъдещето на България, заяви Цвета Врабчева. Емил Вълков припомни думите на Николай Хайтов, че ако изтървем България, сме изтървали всичко. Той бе категоричен, че у нас концесии се дават само на „правилните хора“. Д-р Димитър Станчев се върна към годините, когато е бил активен скиор и кандидат майстор на спорта и каза: „През 1976 г. Банско беше рай за скиорите. Сега не е курорт за ски!“ С голяма любов за Пирин говори туристката Цвета Чолева, която цитира думите на големия алпинист Дойчин Василев „Като Пирин няма! Като Пирин няма! Като Пирин няма!“ Това стана и емоционалният финал на срещата, която приключи пред входа на общинската сграда с вдигнати плакати: „Велинградчани искаме чиста природа“, „Пирин не е баница“, “Велинград за Пирин, за съхранение на природата в България” и “Пирин е магия и не се продава от WC вицепремиер”.
Елена Баева