Ура… Обединение! Целият „щаб“ на Българския туристически съюз „БТС“ във Велинград дойде да убеждава, да обещава, Туристическо дружество „Юндола“ да обединява…
Чудя се и се мая повече от десетина години разделени, кой и защо дава „газ“ да сме обединени? Беше то във време оно. Но дали от ляво или от дясно „Юндола“ се раздели и „Юндола 19“ се роди. Едните с по-голям „живец“ кръстиха дружество „Острец“.
И тръгна тя… Ние на Свети Спас, другите на Свети Влас. И така десет и повече лета.
Обединението ще рече (да не цитирам имена) Група А с Група Б да си подадат ръце. И всички от БТС да тропнеме хорце. И докато огънят се разгори, на Просце с мешана туршия да пийнем по една ракия.
Но това са само мечти. Изниква въпросът кой кого и какво ще наследи. Абе, Ристе, няма твое, няма мое – всичко ще бъде наше! А бай Радой защо написа „Когато всичко е наше, ние от дека ще крадем?“ Краденето ще бъде история. Да, ама не – гората, цветята, извори пенливи, потоци игриви – от Бога дадени, а хижите и другите имоти от туристите направени. Ще ми се да зная кой ще оцени кой в туризма е по-по-най и кой ще води „бащина дружина“.
А как ще стане това обединение, ако е толкоз нужно? Ще използвам думите от 10-15 години на г-н лесничея Кир Тодоров: „Щом не можем да стопанисваме и да използваме туристическата собственост, обявявам дружеството „Юндола“ в несъстоятелност и го предавам на общината“. Дано обединението тогава стане. С Бога и кмета напред!
Хей, Ристо, спри, недей повече пиши! 50 години беше театрал, 40 години средна ръка ветеринар, съветник в ОФ-то от Каферинова и БЗНС-то, отрядник, в съда заседател, Дядо Мраз – на децата пръв приятел, на даскалиците обожател… Ристе, спри! Стига с тия и ония – на всяка манджа мерудия. Толкоз!
Христо Семерджиев