През 2017 някак си неусетно изминаха десет години от смъртта на Димитър Мечев. Две неща ми правят впечатление. Тази годишнина не беше отбелязана подобаващо. Все още няма напълно изяснена и публикувана кратка биография за неговата извънредно интересна личност, живот и дейност. Такава, каквато се полага. През 2018 се навършиха 90 години от раждането му. По повод на тези годишнини предлагам енциклопедичен вариант на негова биография, с възможност да бъде допълнена и доуточнена.
БИОГРАФИЯ НА ДИМИТЪР МЕЧЕВ Мечев, Димитър Ангелов, (7 февруари 1928 г., Ракитово – 13 юли 2007 г., Велинград) – културен деец и общественик, педагог, диригент, артист. Негови родители са Мария Иванова и Ангел Димитров Мечеви от Ракитово. Основател и ръководител на „Музикална школа и младежки духов оркестър с мажоретен състав (днес, “Димитър Мечев”), бил е диригент и певец в „Смесен градски хор (днес, „Николай Гяуров“), дългогодишен артист в театралния състав при ч-ще "Отец Паисий - 1893". Дълговременен член на читалищното настоятелство, председател на ч-щето в Лъджене, негов почетен председател (2007 г.)
Завършил е основно образование в Ракитово, средно образование в Лъдженската гимназия (1947 г.). Свирил е на кларинет в първия духов оркестър в Ракитово (основан през 1940 г. от Б. Джинов - кларнетист и диригент) и в гимназията в Лъджене при Д. Суганов. Нередовен учител в у-ще „Христо Ботев“ в Ракитово (1948-1951 г.) и активен самодеец в ч-ще „Будилник“; поема ръководството на духовия оркестър, в който и свири и дирижира. В Ракитово се запознава с бъдещата си съпруга Анна Гуркова Бояджиева (сестра на арх. Никола Г. Бояджиев), също учителка. От 1950 г. Димитър се мести във Велинград, женят се с Анна (1951 г.) и след година се ражда първия им син. Тук Мечев създава семейство, живее и работи до смъртта си; съпругата му почива година след него. Имат две деца – Валентин (починал) и Ангел, четири внука (Анна Валентинова Мечева, Стефан Валентинов Мечев, Димитър Ангелов Мечев и Васил Ангелов Мечев) и четири правнука. Помнят го като всеотдаен и грижовен баща и дядо; като честен човек, тялом и духом посветен на оркестъра.
От 1952 г. Мечев е учител в Драгиново. Завършва задочно Полувисшия учителски институт (в групата, изучаваща френски език, история, география, музика) в град Станке Димитров (днес, Дупница) през 1951-54 г. Работи от 1955 до 1961 г. като учител в ОУ „Неофит Рилски“ в кв. Чепино (дир. Хр. Топузов), където преподава история, география, френски език, пеене. Води детска музикална школа по акордеон. Създава и ръководи оркестър и смесен четиригласов хор със солистки С. Дивакова, сестри Даскалови и други. През 1962 г. се премества в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в кв. Лъджене (дир. Д. Бецински), където до пенсионирането си е учител по музика; създава и ръководи фанфарен оркестър, училищен хор и духов оркестър, детска музикална школа по акордеон и фанфарна музика. Навсякъде оставя дълбоки следи след себе си в областта на музиката.
От 1953 г. активно се включва в дейността на ч-ще “Отец Паисий” в кв. Лъджене като артист в театъра, хорист и диригент на градския хор, диригент на духовия оркестър, член и председател управителния съвет и на читалищното настоятелство. Участието му в културния живот на града и извън него е подплатен с много роли в театъра. Играе в „Чернозем“ от Н. Фол (1968 г.), “Блокада” от К. Зидаров (1969 г.), „Ленин влезе в нашия дом“ от Г. Караславов (1970 г.), „История на една любов“ от К. Симонов (1971 г.), „Приятел в нужда се познава“ от Н. Икономов (1972 г.), „Светът е малък“ от Ив. Радоев (1972 г.), „Разузнаване“ от Л. Стрелков (1974 г.), „Майка на своите деца“ от Афиногенов (1977 г.), „Краят на деня“ от Др. Асенов (1978 г.) в театрални постановки на М. Попова, Г. Пашов, П. Кючуков, В. Спасов, Б. Арабов, М. Колчакова, Г. Балабанов и други. Мечев поема ръководството на смесения градски хор след основоположниците му – Ел. Кантарджиева, Д. Суганов, Анг. Герин, Г. Праматорова. Благодарение на неговата усърдност и амбиции за художествено израстване и подготовка на разнообразен репертоар, хорът изнася много концерти, постига успехи, които му донасят заслужени отличия и първенства.
Първи май 1965 г. е рожденната дата на ученическия духов оркестър към Първо основно училище, създаден от Димитър Мечев. Днес във Велинград няма две мнения, че градът не може без младежкия духов оркестър и мажоретен състав – представителен и добре подготвен. Решителен прелом по пътя към постигане на тази цел се получава след първото му участие на международна фестивална сцена в Хеб, Чехословакия (1972 г.). Там Мечев вижда високото изпълнителско ниво на изтъкнати младежки оркестри и се убеждава, че оркестър се прави от можещи и свирещи деца. В началото привлича за художествени консултанти изявени музиканти: С. Михайлов, Н. Тонев и други. През 1973 г. той започва да сформира екип от преподаватели, композитори и специалисти по духови и ударни инструменти (начело с проф. Тонев) и създава музикална школа за системна подготовка на оркестранти и инструменталисти; прилага нови организация, методика и средства. Въпреки дългогодишните му усилия обаче, голямата мечта към която се стремеше – откриване на музикално училище във Велинград – остана неосъществена. През 1974 г. оркестърът е удостоен със званието “Представителен”. От 1978 г. той сформира към оркестъра и мажоретен състав с художествен р-л Л. Гугалов (от 1994 г., Б. Масларова). Поставя началото на парад на духовите оркестри, включен в празника на града. В продължение на 42 години работи като главен диригент и ръководител на оркестъра, подготвил над 1500 музиканти.
Постепенно училищният оркестър и школата преминават и като младежка формация към лъдженското читалище и през цялото време Мечев се бори неотклонно за постоянното u поддържане и развитие. Зад напредъка и външните успехи стои нелек труд и напрежение – обучение, упражнения, работа в школата, пътувания, осигуряване на преподаватели, медицинско обслужване на децата, транспорт…В кризисни моменти, с много настойчивост, безспокойство и болка той търси изход и подход към общинските ръководства, организации, училището и бизнеса за да осигури постепенната подмяна на старите инструменти с нови, обновяване униформите на мажоретния състав, осигуряване на подходящи помещения за репетиции, на средства за пътуване и всичко друго необходимо за оркестрантите и мажоретките по време на репетиции, излизания и представяния.
Едновременно организатор и диригент (в колектив, с участието на Н. Родин, И. Б. Тричков, Г. Хасърджиев, проф. Н. Тонев, Л. Гугалов, Б. Масларова и редица други отговорници и негови помощници) той работи с апостолски труд, за да може всяка година ансамбълът от музиканти и мажоретки да има най-малко по 60-70 участия в градски, общински, републикански и международни концерти, чествания, фестивали. Лауреат на ІІІ, ІV, V, VІ републикански фестивали. Под диригентството на Мечев, оркестърът има над 50 турнета в Европа, завоювал е редица призови отличия на много фестивали и е обрал овациите в над 60 града: Измаил, Хеб, Хоенщайн-Ернстал, Керкира, Рощок, Карлсруе, Бамберг, Солун, Фюсен, Балатон..., дефилирал е в много столици: София, Скопие, Кишинев, Москва, Виена, Париж, Букурещ, Истанбул…
Димитър Мечев получи приживе народната благодарност и обществена признателност, благодарение на успешната своя работа с децата, за непрекъснатите му усилия в изграждане и развитие на музикални школи, хорове, оркестри, театрални, мажоретни състави и ансамбли основно във Велинград, но в Ракитово и другаде. Неговата дейност е призната и с присъдените му отличия и звания: “Заслужил учител” (1985 г.), орден “Кирил и Методий” – І, ІІ и ІІІ степен, “Златен Херкулес” на Международната академия на изкуствата – Рим, (1996 г.) Притежава “Голямата награда” на Комитета за култура, плакет на Центъра за художествена самодейност. Носител е на десетки други награди. Активен общественик с възрожденски дух, съвременен народен будител. Почетен гражданин на Велинград (2000 г.). Бил е съветник в Общинския съвет-Велинград. С решение на Общинския съвет (2007 г.) представителният младежки духов оркестър с мажоретен състав носи името на Димитър Мечев.
Михаил Алексиев