„Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.“
Думи на велик българин, дал живота си за нас, за това, което имаме сега. Живеем в земята на Левски, в земята, за която той е дал живота си. Повече трябва да сме хората като него! Да, сега имаме свобода, но това не означава, че вече не трябва да бъдем патриоти.
Бих искала да ви върна в онова време, време на мъки, време на страдания - времето в робство. Какво можем да кажем за Левски? Много неща. Но няма да наблягам толкова на неговите дела, защото те са известни на мнозинството от хората. Искам да наблегна на неговата душевност и характер. Дяконът е пример за смелост, честност и патриотизъм. Човек с ясни желания и цели. Всеки един, който е имал възможността да бъде до този човек, се е опиянявал от желанието му за свобода и непоклатимия му характер.
Тръгва по пътя на свободата и дори за миг не се замисля какво свое ще загуби, за да даде нещо на нас. Левски е символ! Символ на свободата, която ние приемаме за даденост.
Живеем в неговата земя. В земята, по която той някога е стъпвал, в земята, която е докосвал, но много малко от нас са се замисляли за това. Защо го забравяме? Всички сме патриоти на 1 ноември или на 3 март, но не и през останалото време. А какъв патриотизъм е това? Не казвам, че трябва да строим паметници в негова чест навсякъде. Имаме такива. Но ако ние „приберем“ Левски в сърцата си, той ще живее вечно чрез нас и чрез поколенията след нас.
Смъртта на Левски е достойна смърт, той умира в името на Родината си. Трябва да се възхищаваме на Дякона, защото той е знаел какво го очаква, но въпреки това не се е отказал, продължил е. Велики дела, велики подвизи на един велик и достоен българин.
Левски е символ не само на свободата, но и на истинския патриотизъм. Хубаво е, че е имало хора като Левски. Хора, оставили диря след себе си за идните поколения!
Аз помня Левски. Той живее в мен, живее във всеки един от нас, просто не всеки се замисля за него. Помнете Левски - той умря за нас!
Роди се и поведе ни в борба,
Обесен бе, но нивга не умря!
Поклон!
Решиде Дурльова, СУ “В. Левски“