Тръгваш по болници и гледаш - сякаш цялото човечество е болно - народ, народ... „Боже , колко мъка има по този свят, боже…” възкликва ненадминатият разказвач и мъдрец Йордан Йовков. Десетки хора изпълват коридорите. Пациенти чакат за прием или поредната манипулация. Загрижени близки обикалят канцеларии и лекарски кабинети. Други, обули предпазни калцуни, търпеливо очакват петте скъпоценни минути за свиждане в реанимация.
Срещаш очите на мнозина. В тях искри сподавена човешката болка и страдание, примесени с копнеж и надежда за бъдещо изцеление. Погледите са отправени към хората с бели престилки. Лекарите-магьосници, които са посветили дните си, за да спасяват хората и да връщат вярата в живота. Медицински сестри и помощен персонал с всеотдайност и топлота даряват грижа, за да се възстановяват пациентите. Болницата е университетска и наоколо е пълно със студенти, все умни и амбициозни млади хора, които наред с академичната си подготовка тук срещат реалната битка срещу многобройните и коварни заболявания.
На стената срещу мен се открояват звездите на Европейския съюз. Лечебното заведение беше получило проектна подкрепа за ремонт и нова модерна техника. Радвах се, че парите на европейския данъкоплатец отиват там, където хората имат крещяща нужда от това. От три десетилетия сме свикнали като по инерция да казваме, че у нас нищо не е наред. Живях достатъчно дълго в чужда държава, за да видя как служителите там са постоянно усмихнати и любезни. С голяма радост отбелязвам, че лекувайки свои близки, срещнах такива и у нас - в УМБАЛ „Свети Иван Рилски” София (Клиники по неврохирургия и радиохирургия). Преди Международния ден на здравето 7 април искам да изкажа огромното си уважение и почит към работещите там. Прекланям се пред лекарите, които специализират в европейски държави, но се връщат тук, за да оперират не само с кибер-ножове, но и с изключителните си умения на специалисти. Възхищавам се на топлотата и човещината, с която тук посрещат пациентите, милите обноски и думи, които окуражават отчаяните и изстрадали души.
И ако в тези пролетни дни лястовиците радостно се връщат в гнездата си, аз някакси съм сигурна, че нейде под покрива на университетската столична болница е спряла и една бяла лястовица – символ на надежда и оздравяване. И не само... Аз видях, че има надежда за България, щом тук още съществуват Доброта и Човечност!
Елка Кепчелева