Отмина 24 май, най-духовният и дълбоко емоционален български празник!
Като човек, професионално и обществено ангажиран с културния и образователен живот в града ни, се вълнувам и преживявам всичко, което става в институциите, които са призвани да осигуряват и поддържат нивото на духовния живот и да продължават традициите и високите постижения, които са плод на всеотдайността на поколения наши съграждани.
Познавам лично голяма част от участниците в творческите колективи към Народно читалище „Отец Паисий-1893”, Велинград, както и техните изяви в града и страната. Прекланям се пред тяхната всеотдайност към каузата, на която са се посветили: да разнообразяват и обогатяват живота на съгражданите си, да извисяват духа и със съвършенството и амбицията си да са първи, да са пример за подрастващото поколение.
Поздравявам сърдечно всички тях и техните ръководители с празника 24 май и пожелавам все така да радват велинградската общественост с успехите си!
Със съжаление обаче искам да отбележа, че от години тази дейност и успехи се дължат в най-голяма степен на безпримерната отговорност и себераздаване на прекрасните ни самодейци, на непресъхващия им извор на родолюбие, на безкористност, на вдъхновение за творческа изява и са въпреки нежизнеспособността и пародийността на читалищното ръководство в съвкупност с Читалищното настоятелство. Те вече две години не счетоха за нужно да проведат отчетно събрание, а като няма събрание, няма отчет за дейността, няма финансов отчет, което е противоуставно, противозаконно, нелигитимно и още по-лошо е неморално, защото се самоутвърдиха за още две години време...
На тези, които веднага ще ми отправят обидни думи и хули, искам да кажа : Ако с изказването публично на моето мнение сега и по друг повод съм се стремила към постове и позиции, най-малкото щях да съм заявила желание за членство в читалищната общност, което надявам се да не ми откажете. Това правя като обикновен гражданин, като човек, който повече от 30 години по собствено желание, тихо и не винаги показно, активно работих за образованието и същевременно чрез децата и учениците съм подпомагала дейностите на читалището. Убедена съм, че училището и читалището трябва да вървят заедно по този път на просвета и култура.
Горещо се надявам на предстоящото отчетно-изборно събрание, което ще се проведе на 29.05.2018 г, да се направи дълбок анализ на изминалия период. Членовете на Читалищното настоятелство да осъзнаят своята морална вина, като не се кандидатират отново. Членовете - делегати с право на избор да изберат най-подготвения състав за ръководство, който с компетентност, морал и амбиция да се превърне в лидер за духовния напредък на читалищната дейност. Призовавам ги да не стават заложник на конюнктурни и бизнес интереси, защото имаме примера какво става в здравеопазването при комбинация на медицина и бизнес и в образованието на обучение и бизнес...
Читалището е „духовен храм” и там трябва да се влиза само с чисти помисли и родолюбив огън!
Мария Полежанска