Уважаеми велинградчани,
От мен винаги се е очаквало да бъда забавен, да предизвиквам смях и чрез смеха да казвам истини и да давам надежди. Днес не мога да бъда забавен, защото съм омерзен.
Принуден съм да се обърна по този начин към вас – чрез вестника ви, поради факта, че през последния месец станах свидетел на изключително непочтено отношение както към мен и моето творчество, така и към шепата хора във Велинград, които се опитват да защитят правото ми върху собствените ми творби и върховенството на Закона. Разбирам дори, че в посегателството върху мен и върху тези хора активно са се включили лица от софийски театрални институции и велинградски общински чиновници....Това не подлежи на никакъв коментар. Когато някой, призван да брани законността, арогантно я погазва, вярвайки си, че е много велик и недосегаем, или с цел да стане някому симпатичен, или да трупа политически дивиденти, то той освен презрение, трябва да си понесе и своята отговорност. И ще я понесе.
Във вашия град незаконно бе поставена моята пиеса „Нашествие” от група аматьори към читалище „Отец Паисий-1893”. Поставиха я без да ме попитат дори. А се пита преди да започнат репетиции, не когато си хванат в кражба, постфактум. Моята пиеса бе поставена от вашите аматьори, въпреки моето несъгласие, въпреки официалното му потвърждение от моята агенция, въпреки желанието на ръководството на читалището ви тази стара институция да не бъде въвличана в подобна кражба.
Давал съм творбите си и на велики световни театри, и на малки трупи, без средства за авторски права. Дарявал съм пиесите си за добри дела, но само когато съм виждал достойнство отсреща. Защото не парите са важни, важна е почтеността. Във вашия град, шепа аматьори поставиха пиесата ми „Нашествие” скришно и тайно като престъпници, променяйки както името на творбата ми (прекръстили я „Адаптация”??!!), така и заличавайки моето име като неин автор. Това е недопустимо и от морална, и от всякаква друга гледна точка. Никакви оправдания за „благотворителност” или, че се прави „в знак на почит” към някого , или просто „от любов към изкуството”, не могат да изтрият позора от лицата на тези хора. Защото именно Изкуството задължава, дори когато си беден, или дори когато не живееш в центъра на света, да бъдеш почтен. За пръв път в моя творчески живот така безпардонно се краде от мен. И то с оправданието „правим го за нашия град”!!???
Вероятно някои от вас не знаят, но аз съм драматург с вече половинвековен живот в света на театъра, срещал съм всякакви „колеги” по пътя си – от директори на Народни театри до любители от бедни селски читалища - с различно разбиране за почтеност и морал. Никога обаче не съм срещал толкова арогантно отношение към автор, както във вашия град. А разбирам и че това било ”традиция” за този аматьорски състав и неговите вождове... Това е срам, не е повод за гордост. Защото от мъртви или беззащитни автори вероятно лесно може да се краде, но аз все още съм жив и не съм беззащитен. Разбирам, че в града ви се водят някакви местни борби кой е „по-силен”, злоупотребява се с разни приятелства с този или онзи директор или политик... Всички имаме приятели, на всякакви нива, но не всички се крием зад гърбовете им и не оправдаваме с тях своите действия. В града ви се нападат хора, придържащи се към Закона и се величаят такива, които го погазват, крадейки чужд труд. Аз не желая моето име и моите пиеси да бъдат въвличани в подобни грозни борби. Ако цената на моята позиция е никога да не бъда поставян във вашия град, поради бойкот на чиновници или близки и роднини на подобни „актьори”, готов съм да я платя. Моята сцена е целият свят и няма да правя компромиси. Няма да позволя ценностите, в които вярвам и които изповядвам в творчеството си, заради които живея и пиша, да се използват от шепа местни „културтрегери” за евтина местна слава, за заработване на някакви дивиденти или за издевателство над коректните хора. Затова с цялата ми вяра в съществуването на правила и в живота, и в Изкуството, ще предприема лично и чрез официалния си представител необходимите законови мерки срещу кражбата.
От мен са се опитвали да крадат по целия свят, но само са се опитвали... защото моралът няма националност и класова принадлежност. Няма значение дали си аматьор или професионалист. Него или го има, или го няма. Винаги са се съобразявали с моята воля като автор, а в противен случай ги е наказвал Законът. Дори Циганският самодеен театрален състав от Куманово имаше доблестта да ме попита, преди да започне работа по мой текст, защото, казаха те : „може и да сме цигани, но не щем да крадем...” И направиха брилянтен „Полковникът- птица”! Покланям им се до земята.
Вашите аматьори не го направиха. Изводите оставям на вас.
Христо Бойчев